Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Извинявай — намеси се учтиво Анна, — но това не е съвсем справедливо, лельо Франсоаз. Ние с Имоджен наистина полагаме много усилия, за да потръгне магазинът. Всеки нов бизнес има проблеми в началото.

— Вашите като че ли са повече от достатъчно — заяде се Франсоаз. — А на Мартин наистина не му беше приятно да научи за отрицателните отзиви, които очернят репутацията на баба ви. Нали, Мартин?

— Не беше точно така — обади се смутено Мартин. — Искам да кажа, че не ми беше приятно, когато Франсоаз ми показа вестника с онази статия. През всичките години, докато работеше мама, не бяха имали проблеми с безопасността на храната и ми се строи срамно хората да добият лошо мнение за заведението.

— И точно това убеди Мартин, че магазинът ще върви по-добре в наши ръце — каза Франсоаз.

— Хайде — почти прошепна Мартин на съпругата си. — Не съм казвал точно това.

Имоджен беше бясна. Анна кротко докосна ръката на сестра си, за да не й позволи да избухне и заяви твърдо:

— И двете съжаляваме за случилото се. Беше злополучна случайност и добра поука. Няма да се повтори.

— Не, няма — повтори Франсоаз решително.

— Баба Вив не само ни завеща магазина — продължи Имоджен, като усети как се изчервява, — а ни се е доверила да го стопанисваме. Не можеш да купиш нещо, което не искаме да продадем.

— Мисля, че това е другото недоразумение — заяви Франсоаз с безкрайно невинно изражение. — Знам това и не се опитвам да ви насилвам да правите нищо. Но Мартин и Том имат право да знаят какво правите с бизнеса на майка им. След това те ще решат дали да говорят с вас за това.

— Знаеш ли какво, Франсоаз — обади се Том, като се наведе напред и стресна Имоджен с неочакваната си намеса, — мисля, че е време и аз да кажа нещо.

Франсоаз кръстоса отбранително обутите си в тънки чорапи крака.

— Защото не мисля, че се тревожиш за нашите интереси с Мартин. Всъщност не. Ако беше така, нямаше да дойдеш тук и да настояваш да продадем къщата на мама на хора, които планират да я сравнят със земята още преди да сме разпръснали праха й.

— О, Том — нацупи се Франсоаз. — Съжалявам, че си разстроен, но някой трябва да бъде практичен. Трябва да платим данък наследство и…

— А сега — Том повиши глас, за да я прекъсне, но остана спокоен и овладян — май възнамеряваш да накараш мен и брат ми, съжалявам за това, Мартин, но доста време се въздържах, без да кажа какво мисля — да се усъмним в способностите на Имоджен и Анна.

Франсоаз млъкна и Мартин се огледа с неудобство, като отказваше да спре поглед, където и да било.

Джан постави ръка върху ръката на мъжа си и почти незабележимо му кимна, насърчавайки го да продължи.

— Онова, което изглежда не разбираш — продължи той, — е, че аз… че ние… — той вдигна ръка и стисна ръката на жена си — винаги ще имаме доверие на дъщерите си, че ще постъпят правилно.

Имоджен погледна баща си. Той изглеждаше по-смел и по-силен от седмици наред. „Давай, татко“ — помисли си тя.

— Независимо какви грешки правят и независимо колко се различават техните идеи от нашите, те са изпълнени с решимост, способни са и ние едва ли бихме могли да се гордеем повече с тях. Баба им имаше вяра в тях, а аз имам чувството, че и ти, Мартин, също имаш.

Мартин се измъчваше от притеснение.

— Разбира се, че имам. Виж какво, не искам разправии — каза той. — Всичко това всъщност беше само въпрос за обсъждане…

— Ако си мислиш дори и за миг, Франсоаз, че ще се обърна против дъщерите си — продължи Том, — то трябва да ти кажа, че вече не те смятам за добре дошла в тази къща.

Двете сестри се качиха в колата на Анна в късния следобед. Пътуваха мълчаливо, зашеметени от развоя на събитията, докато не излязоха на магистралата. Най-сетне Имоджен се обади.

— Е, не мисля, че някой от нас очакваше това.

— Не — отвърна Анна. — Той наистина я постави на място, нали?

— Беше блестящ. Мислиш ли, че това означава, че той отново е някогашният ни татко?

— Да се надяваме. Поне така изглеждаше днес. Но не бива да очакваме твърде много. Тези неща стават бавно.

— Е, тя направо онемя.

— Когато разговарях с нея онзи ден, гневът ми само я правеше по-решителна. Но когато татко се обади днес, тя рухна.

— Ако имаме късмет, повече няма да чуем нищо по този въпрос. Франсоаз ще трябва да приеме, че баба е завещала бизнеса си на нас и да ни остави на мира.

— И ти изобщо не съжаляваш, нали? — попита Имоджен.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че докато и двете смятаме Франсоаз за кошмарна, тя също така беше потенциален купувач. Аз не се заблуждавам, Анна. Знам колко ядосана и разочарована си, откакто се завърна у дома и научи за всичко, случило се тук. Не мога да те обвинявам и ще те разбера, ако не искаш повече да работим заедно. Или ако пожелаеш да го продадем, като стана дума.