Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Сложно е да управляваш семеен бизнес.

— Чудя се дали не подходихме твърде прибързано, без да обмислим дали ще можем да работим заедно. Едно е да се разбираме като сестри, а съвсем друго е да управляваме заедно магазина.

— Сега обаче няма как да се отметнеш. Твърде късно е.

— Наистина ли? В известен смисъл едва започнахме и онова, което направихме, е по-добре да бъде забравено. Репутацията на магазина е опетнена, а бюджетът ни направо го няма.

— Каква друга възможност имате? С Имоджен сте инвестирали толкова много в това начинание.

— Леля ми Франсоаз иска да го купи. Отначало бях абсолютно против това. Но сега? Не знам.

— Ти току-що се върна. Дай си време нещата да се уталожат. Каквото и да е, Имоджен наистина положи усилия. А пък ванът ще е страхотен, след като тръгне отново. Божичко, кой би помислил, че ще боядисвам сладоледен ван на южното крайбрежие на Англия, вместо да се пека в четиризвезден плажен курорт?

Анна се усмихна.

— Беше чудесно от твоя страна да помогнеш. Логото е идеално и аз съм съгласна за вана. Така ми се струва. Макар и да не може да иде никъде за известно време.

— Всъщност аз наистина му се зарадвах — призна Джес. — Да си поизцапам ръцете беше чудесна почивка от офиса — добави тя, като си гребна отново от сладоледа. — Между другото, това нещо е възхитително.

— Еха — усмихна се Анна. — Като го чувам от теб, знам колко е сериозна похвалата.

— Давам ти думата си. Това е нещо, в което си струва да инвестираш. По-добър залог, отколкото моя меден месец с Ед, като начало. По-добре да тръгвам. Обещах на Ед бърз секс след работа, преди да приготвим вечерята.

— Колко романтично — усмихна се Анна.

— Никога не изпускам случая — разсмя се Джес.

Целунаха се за довиждане и Джес излезе от магазина с енергична стъпка.

Час по-късно, когато свърши с чистенето, Анна отвори лаптопа, за да си провери пощата и да види какво още е пропуснала. Сред спама и писмата от снабдителите я чакаше едно лично съобщение.

До: Анна

От: Матео

Здравей, Анна, Как си?

Италия е много скучна без теб, но аз запълвам дните си по любимия си начин — с много сладолед. Тази седмица опитах сладолед с прошуто и пармезан — възхитителен е.

Пармезановият сладолед не е нещо ново, всъщност се прави по рецепта отпреди 150 години, така че не мога да си припиша заслугата, но прошутото, което добавих, го направи наистина специален. Започнах работа в магазина на един приятел и вчера опашките се виеха по площада!

Анна се усмихна въпреки тревогите си. За момент Матео й беше напомнил предназначението на магазина за сладолед — той не беше само търговия, но и споделяне на истинското удоволствие от сладоледа.

Разкажи ми какви вкусове опитваш ти — нещо като Уимбълдън с ягоди и сметана?

И тя му написа отговор.

От: Анна

До: Матео

Здравей,

Всъщност е странно, че споменаваш това, но днес и аз опитах нещо различно. Сладолед с лешници, парчета шоколад и парченца солени гевречета — полят с карамелен сос. Соленото и сладкото бяха страхотна комбинация. Приятелката ми Джес го похвали (а тя не е лесен клиент!).

Има една идея, която искам да опитам — не се смей (аз не се смях на прошутото ти и, о, божичко, това прозвуча гадно). Чувал ли си за чая „Ърл Грей“? Смятам да направя сорбе от чая и да видя как ще се получи. Ще ти съобщя.

Не съм сигурна дали ще можеш да намериш пакетчета от този чай в Италия, затова сега ти изпращам рецептата за сладоледа с лешниците и гевречетата. Може и ти да я пробваш?

Атмосферата във всекидневната на родителите им беше почти отровна. Анна и Имоджен седяха на единия диван, Франсоаз и Мартин точно срещу тях, баща им седеше неловко в един фотьойл, а Джан пърхаше наоколо с чайника.

— Е, благодаря на всички, че дойдохте — започна Джан. — Напоследък май възникнаха някои недоразумения по разни въпроси и си помислих, че би трябвало да се опитаме да ги изгладим — по-добре рано, отколкото късно.

Когато всички отказаха да пият повече чай, тя седна на подлакътника на фотьойла на Том. Той като че ли гледаше през стените на къщата, някъде, където никой от тях нямаше достъп. Имоджен се чудеше дали баща й изобщо схваща за какво говореха.

— Под недоразумение, мамо — започна Имоджен с все още пресни спомени от онзиденшния спор, — имаш предвид, че Франсоаз се опитва да тормози татко ли?

— Нищо подобно не съм правила — възрази Франсоаз и остави чашата си възмутено върху чинийката. — Просто се опитвах да опазя интересите на семейството ви, Имоджен. И може би, ако това беше преди всичко ваш приоритет, нямаше да се налага да казвам нищо.