Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Имаш ли представа кой би могъл да бъде? Сега, след като изключи мен, надявам се?

— Леля ми Франсоаз се опитваше от известно време да ни вгорчи живота, но всъщност това не е нейният стил. Освен нея кой друг…

Имоджен се замисли за последните седмици и се опита да погледне обективно на нещата. Толкова се беше задълбочила да обвинява Фин, че може и да бе изпуснала някого.

— Всъщност има един човек, когото подразнихме.

— И това е?

— Сю. — Имоджен си спомни пределно ясно лицето й. — Жената, която помагаше на баба в магазина.

— А, да. Спомням си я. Тя се мотаеше доста време тук, но всъщност като че ли не вършеше много работа.

— Точно така — каза Имоджен. — И ние заподозряхме същото, което беше една от причините да не й предложим отново работа. Както и фактът, че нямаме достатъчно пари да й плащаме.

— И тя се е озлобила — предположи той. — Звучи ми като възможен кандидат.

— Не знам как съм я пропуснала досега — призна Имоджен. — Какво мислиш, че трябва да направим?

— Ако искаш скромния ми съвет, не бих правил нищо.

— Наистина ли? Но онова, което тя върши, не е честно.

— Недей да ме мразиш за това, но тя съобщи на пресата нещо, което беше вярно. Изпуснала е малко пара онлайн. Винаги има по някой ненормалник, който пише лоши отзиви. Вие вървите напред, обучавате се и положителните приказки ще тръгнат от уста на уста, почакайте малко и ще видите. Това има значение.

— Значи просто да го игнорирам? — попита Имоджен, като отпи от бирата.

— Ти си решаваш. Но вероятно, да. Ще го преживееш — отвърна Фин. — А и на нея със сигурност ще й писне.

— Може би си прав.

— Искам само да кажа, че ако оставиш няколко отрицателни отзива да те изкарат от релси, тогава можеш направо да зарежеш нещата още сега. Вече си установила, че ако въртиш собствен бизнес, трябва да си дебелокож. Първите три години ние с Анди само губехме пари, но продължихме упорито и се оказа, че си струва.

— Значи казваш, че трябва да сме по-издръжливи, така ли? — попита Имоджен.

— Мисля, че вече сте достатъчно издръжливи — разсмя се Фин. — Само че оттук нататък използвайте това в работата си, а не против съседите си.

Имоджен се усмихна.

— Благодаря ти, че така приемаш нещата.

— Няма нищо — каза той. — Просто недоразумение.

Помълчаха за миг.

— И ако ми дадеш възможност — предложи Фин, — както ти казах, мога да оправя вана. Частите няма да са толкова скъпи.

— Благодаря ти — отвърна Имоджен с чувство на огромно облекчение.

На небето грееше пълна луна и след като се увери, че входната врата на магазина е заключена, Имоджен тръгна към дома си по дългия път покрай кея. Чистият въздух й избистри главата, а плажът беше пълен с хора, които купонясваха около огньове и барбекюта. Бирите, които изпи с Фин, я бяха замаяли и тя влезе в такт със звука на бонго барабаните.

Спомни си купоните на пълна луна в Тайланд — как танцуваше до зори със стари и нови приятели, как се учеше да жонглира. Тези купони сигурно продължаваха на всички острови по света. Имоджен се опита да потисне желанието си да е там.

Анна прегледа страницата на „При Вивиен“ в „Трипадвайзър“ и забеляза два нови отзива. Потребителските имена бяха други, но тонът не можеше да се сбърка.

Това беше грижовно и дружелюбно заведение, но откакто го поеха новите собственици, направо е снобско — избягвайте го.

— Това пак е тя, нали? — попита Анна.

Имоджен зачете бавно през рамото й.

— Определено — ядоса се сестра й. — Няма съмнение. Името е друго, но веднага си личи… даже е използвала някои от предишните си фрази. „Ужасяващо“ е един от любимите й изрази.

— Явно е Сю — съгласи се Анна, завъртайки стола си, за да се обърне с лице към Имоджен. — Не знам как сме я пропуснали. Как мислиш, е научила за случая с хранителното отравяне?

— Не знам, но хората говорят, нали? Може би познава Джил и Джефри, семейството, което пострада.

— Възможно е — допусна Анна. — Виж, знам, че си обещахме да я игнорираме, но имам чувството, че трябва да направим нещо. Ами ако стане още по-лошо?

— Съгласна съм — отвърна Имоджен неохотно. — Искам да кажа, че се съмнявам, че ще има куража да направи нещо, което да изключва спотайване зад компютърен екран под фалшиво име, но човек никога не знае.

— Но какво да направим?

Имоджен взе бележника с адресите и го запрелиства, докато не откри името на Сю и информацията за нея. Надяваше се да намери там и други подробности.