Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Съжалявам, Имо — призна Анна. Тя спря на един светофар с ръце на волана и обърна лице към сестра си. — Права си. Усъмних се в теб. В нас.

Имоджен преглътна гордостта си и се опита да не се засегне. Анна само потвърди подозренията й в крайна сметка.

— Имах такива надежди, когато напуснах Италия, за това какъв можеше да стане магазинът, какво можехме да направим с него — продължи Анна. — Върнах се наистина обнадеждена. Така че, когато се сблъсках с действителността и с проблемите, които трябва да се решават, ми беше трудно. Това не означава, че те обичам по-малко… ти все така си най-добрата сестра, която бих могла да си пожелая.

— Разбирам — промълви Имоджен. — И благодаря, че все още ме обичаш — усмихна се тя. — Не знам защо си бях въобразила, че ще мога да се справя сама. Оказа се много по-трудно, отколкото си го представях. А истината е, че макар сега да съм обвързана с магазина, ми липсва предишният начин на живот. Беше толкова прост.

— Няма да ме изоставиш сега — заяви Анна. — Усещам, че като че ли най-сетне се очертава някакъв напредък. Преминах обучението и след твърдостта, която прояви татко, поне няма да се изправим пред семейна вражда, която да застраши напредъка ни.

— Какъв напредък? — попита Имоджен. — Благодарение на мен останахме без пари.

— Ще измислим нещо. Сега къде да те оставя?

— Можеш ли да ме оставиш до магазина? Знам, че си ми простила, но ме обхваща параноя, че може би не съм заключила вратата.

Имоджен се сбогува с Анна и пое по стъпалата към крайбрежния булевард. В светлината на угасващия ден Западният кей изглеждаше призрачно красив. Аркадата „Гранвил“ беше тиха тази вечер. Тя хвърли поглед към мястото, където мъжете от Автомобилната асоциация бяха изтеглили вана онзи ден — съвсем близо до магазина. Силуетът му не можеше да се сбърка, с модела на фунийка сладолед отгоре.

Когато приближи, Имоджен видя, че капакът на мотора е вдигнат и някакъв мъж се е надвесил над него.

— Какво, за бога, мислите, че правите? — провикна се машинално Имоджен.

Мъжът се изправи и пристъпи към нея. Имоджен присви очи, за да го види по-добре — сива тениска, джинси, тъмноруса коса… лицето му беше осветено отстрани от светлините на школата по сърф.

— Фин?

— Да — заговори той спокойно. — Някой друг ли очакваше?

— Не очаквах никой да бърника по вана ни. Той е наша собственост.

— Не съм сигурен, че бих могъл да го повредя повече, честно казано — отвърна той и изтри ръце в джинсите си.

— Това като че ли не ти е попречило да опиташ — възрази Имоджен. — Кой ти дава право…

Тя усети как пламва от яд.

— Имоджен — започна той — може ли да престанеш да правиш прибързани заключения за минутка?

— Окей. — Тя си пое дъх. — Кажи ми коя е законосъобразната причина да ровиш под капака на мотора.

— Не знам защо си дадох труда — продължи Фин, клатейки глава.

— Но видях как докараха вана онзи ден и… ами някога съм чиракувал в гараж. Помислих си, че може би ще открия какво не е наред.

— О — успя само да каже Имоджен.

— И мисля, че открих, ако имаш желание да чуеш. Да влезем ли вътре?

Имоджен го последва в школата по сърф, чувстваше се глупаво. Край стените бяха наредени сърфбордове с различни размери и форма, в ъгъла имаше малка кухничка със стар чайник и много чаши, закачени на куки.

— Добре. Да почнем от начало. Мога ли да ти предложа чаша чай — попита Фин — или нещо по-силно?

— Една бира ще ми дойде добре — каза Имоджен.

Той извади бутилка бира от хладилника, отвори я и й я подаде.

— Установих, че винаги е по-лесно да се извиниш, когато имаш под ръка алкохол — призна Имоджен. Тя се стегна — Грешах за теб. И наистина съжалявам — добави.

— Благодаря. Извинението се приема. Сега можем ли да поговорим като нормални хора? — усмихна се той колебливо и седна.

— Да. Да, моля. Нали не си бил ти онзи, който разказа историята на пресата? Сега го разбирам.

— Разбира се, че не бях аз — каза Фин. — Това е последното нещо, което бих направил.

— Разтълкувах погрешно ситуацията. Бях се объркала. Беше злополучен период с онази поредица от случки. Статията, кошмарната ми леля. Някой, който пуска онлайн ужасни отзиви.

— Значи и това не ти се е разминало, така ли? — попита Фин. — Гадно.

— Да — каза Имоджен. — И са го пуснали на няколко сайта. Щеше да е добре, ако имаше и някой положителен отзив за баланс, но в момента нямаме достатъчно клиенти за това. Предполагам, че е работа на същия човек, който е подшушнал историята на пресата.