Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Щеше да е по-добре.

— Хубаво е обаче, че вече можеш да поработваш от къщи — добави Анна. — Това е добре, когато Алфи е болен и при разни такива случаи.

— Да. Добре е. Алфи питаше за теб, между другото. Все още разправя за онзи сладолед, който двамата бяхте приготвили набързо.

— Чудесно. Той ми липсваше. Нещо ново да ми съобщиш?

— Той все още рисува много или „пише с маркери“. Очевидно така му викат сега. О, и няма търпение отново да види Хепбърн. Макар че трябва да ти призная, че аз лично бях доволен, когато Имоджен го взе — да си почина малко от скимтенето му.

Питките пристигнаха, Анна си отчупи едно крайче и отхапа.

— Може би е бил самотен — каза Анна. Почувства се, сякаш не беше ходила никъде.

— Анна, трябва да поговорим — започна Имоджен.

Анна пристигна в „При Вивиен“ рано сутринта в понеделник, развълнувана, че отново започва работа, и завари сестра си, вече застанала зад тезгяха с разтревожено изражение на лицето.

— Докато те нямаше, се случиха някои неща.

— Някои неща ли? — повтори Анна и седна. Неща — биха могли да са хубави неща, нали? Нямаше причина да не са. Ако изключеше изражението на лицето на Имоджен. — Какви неща?

— Като начало, купих ван.

— Хубаво — отвърна Анна. — Но след като платихме за курса, едва ли са ни останали някакви пари. Как си се сдобила с ван?

В гърдите й се надигна раздразнение — те с Имоджен се бяха споразумели, когато започнаха заедно, да не правят големи покупки, без да се консултират една с друга.

— Използвах остатъка от парите от баба Вив — призна Имоджен.

Анна усети как страните й пламнаха и вече не можеше да скрие раздразнението си.

— Тези пари ги бяхме отделили за продукти, Имоджен. Ти го знаеше.

— Стори ми се страхотна възможност — възрази Имоджен. — Истински ретро сладоледен ван. Джен нарисува логото… и заедно го боядисахме и…

— Защо имам чувството, че има и „но“? — каза Анна.

— Работеше добре, когато го подкарах, а сега има нужда от малко ремонт, за да тръгне отново. Тогава ще можем да развозваме твоите сладоледи… по фестивали — изрече Имоджен на един дъх. — Но после нещо му стана и аз се опитах да го карам, но той се развали и…

— О, божичко. Значи не само си купила ван, без да го обсъдиш първо с мен, но и ми казваш, че е калпав ? Имоджен, просто ми разкажи всичко, защото не мисля, че ще издържа да протакаш разказа си. Какво още се случи, докато не бях тук?

Имоджен разказа на сестра си за хранителното отравяне, за статията и заклеймяващите отзиви онлайн и за враждата й с Фин. След като свърши, у Анна просветна надежда, че може би това беше всичко.

— Това е — каза Имоджен, прехапвайки устна.

— Не ти вярвам — възрази Анна.

— Това е почти всичко — призна Имоджен. — Има и разни семейни разправии, за които трябва да знаеш.

— Семейни разправии?

— Татко все още е депресиран, а леля Франсоаз го тормози. Говори лоши работи за нас на него и на чичо Мартин, за да ни накарат да продадем магазина. И тя да го направи на някакъв превзет ресторант — обясни й Имоджен.

— Това е ужасно — възмути се Анна. — Горкичкият татко, той е точно в центъра на всичко това. Ще се обадя на мама да видя какво можем да направим, за да поизгладим нещата.

— Пожелавам ти късмет — отвърна Имоджен. — Да преговаряш с Франсоаз е като да преговаряш с питбул.

— Трябва да опитаме заради татко. А сега ми кажи това наистина, наистина ли е всичко?

— Да. Само че предполагам, че вече има последствия, с които трябва да се справим.

— Последствия?

Имоджен се намръщи.

— Нямаме повече пари — осъзна Анна и почувства как действителността болезнено й напомни за себе си.

— Имаме достатъчно за основни продукти. Но не и за сезонните, които ще ни трябват за новите рецепти, за които ми разказа.

— Как можа да се случи това? — промълви Анна, докато сладоледовата й мечта се изпаряваше с всяка дума на сестра й. — Имахме хиляди лири стерлинги, Имо, а сега… нищо, освен фризер, пълен със сладоледи на клечка.

Джес и Анна седяха в магазина след работно време и ядяха прясно направен сладолед с лешници и солени гевречета.

— Много лош късмет — заяви Джес. — Но това са все проблеми на прохождането, нали?

— Щеше ми се и аз да съм толкова сигурна като теб. Всичко е такава каша. Честно казано, не мога дори да възприема всичко. А съм отсъствала само една седмица.

— Яд те е на Имоджен, нали?

— Не мога да се удържа. Знаеш, че обичам Имо, но наистина как е успяла да изгуби контрола над всичко само за няколко дни?