Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Поздравления! — Бианка вдигна за тост чашата си с червено вино. Анна, Георгиос, Шан, Матео, Риа и Хиро чукнаха с нея чаши през масата. Анна се усмихна. Бяха изкарали курса и бяха усвоили някои изключително съблазнителни рецепти, които да отнесат у дома, в своите страни.

— За най-добрата преподавателка — предложи Георгиос и отново вдигна чаша. — За bella 14 Бианка! — усмихна се той.

Всички ентусиазирано се присъединиха към втория тост. Въпреки острите критики на Бианка от време на време, Анна виждаше, че тя наистина се грижи за курсистите си и само за няколко дни бе успяла да провокира най-доброто у тях. В момента Бианка сияеше.

След вечеря групата застана на паважа пред ресторанта, където си размениха адреси за връзка и се прегърнаха за довиждане.

— Благодаря ти — каза Анна на Бианка, като я дръпна настрани от групата. — Тази седмица беше голямо вдъхновение за мен.

— Значи си готова? — попита я Бианка. — Да започнеш у дома, в твоя магазин?

— Мисля, че да.

— Ще ми изпратиш снимки — настоя Бианка. А после прошепна: — Той е добър улов, да знаеш… — Кимна към Матео, който настаняваше Шан в едно такси. — Мисля си, че може би има… Как му викахте? Слабост към теб.

Тя намигна на Анна, но преди Анна да успее да отговори, Георгиос стисна Бианка в мечешка прегръдка.

Таксито на Шан потегли и Матео дойде при Анна.

— Готова ли си да тръгваме? — попита. — Казах, че ще се срещнем със Саверио, Елена и Каро при Дуомо.

— Разбира се — отвърна Анна, опитвайки се да забрави онова, което току-що й беше казала Бианка. — Да вървим.

Анна и Матео пресякоха бавно площада, заобиколени от шума на фестивала.

— Ще дойдат всеки момент — каза Матео.

На Анна й се стори, че долавя лека нервност в гласа му. Тя се опита да измисли нещо, което да разведри атмосферата помежду им.

— Чао, Матео!

Млада двойка с още една, около двайсетгодишна жена изскочиха иззад ъгъла и приветстваха приятеля си и Анна с целувки по бузата. Бъбреха бързо на италиански, като Анна тук-таме долавяше по някоя дума и й се щеше да го разбира малко по-добре. Почувства облекчение, когато едната от жените се обърна към нея и й каза свенливо:

— Здравей, аз съм Каро. Ти си англичанка, нали? Приятно ми е да се запознаем. Толкова имам нужда да поупражнявам английския си!

Разговаряйки възбудено помежду си, групата се насочи към първото място за дегустация на сладолед на фестивала. Матео връчи на Анна джелато с бадеми в обрамчена с шоколад вафлена фунийка и тя започна да го ближе, наслаждавайки се на студения сладолед в задушната лятна вечер. Усети вкуса след миг — в него имаше финес, който го правеше неустоим. Обзета от насладата, тя продължи да яде и за миг дори не разбра, че Матео и приятелите му са минали на следващата сергия без нея. Докато бързаше да ги настигне, се почувства още по-уверена, че ще произведе най-изключителния сладолед, когато се върнеше у дома — пък дори и само за да си го яде самичка. След като беше опитала това тук, сладоледите „Корнето“ и „Виенета“ вече нямаха шанс.

— Анна, cioccolato?! — Матео се обърна към нея с лъжичка за пробване. — Но това не е обикновен шоколад — добави с намигване.

Анна опита и след първоначално успокояващия вкус на шоколада в устата й избухнаха други аромати — на чили, наистина пикантно.

— Ау! — каза тя.

— Хубаво ли е? — попита Матео.

— Фантастично — отвърна тя, като се разсмя на чистата радост от възхитителното откритие.

— Мексикански е, сладоледът на ацтеките.

Матео помоли за нови мостри, а отзад към тълпата се присъедини вълна от мераклии. Кракът на Анна за миг се притисна до неговия. Осъзнавайки близостта му, тя вдигна поглед и очите й срещнаха неговите, а погледът му естествено се задържа върху нейния. Телефонът на Анна зазвъня в джоба й и тя почувства облекчение от това, че имаше извинение да отмести поглед. Извади апарата, доволна, че Джон е намерил време да й телефонира. Сега можеше да обясни на Матео, че приятелят й се обажда. Вместо името на Джон обаче, видя съобщение от Джес.

В случай че се чудиш какво да ми подариш — хубав зехтин и пакет от онези хрупкави бисквитки, моля. Нямам търпение да се върнеш у дома. Джес, Целувки.

Тя се усмихна на съобщението.

— Една приятелка — каза.

Беше почти два часа през нощта. На сутринта Анна трябваше да лети, но не й се искаше да си ходи. Саверио ги закара всички на едно място, откъдето се откриваше панорамна гледка към града и изпълненото със звезди нощно небе, което се бе ширнало над главите им. И петимата се бяха облегнали с чаши в ръце върху белия фиат, в който се бяха натъпкали, за да дойдат дотук.