Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Анна беше запомнила, че сестра й сама прави и продава сладолед — изглежда като че ли наистина се справяше сама, без по-голямата й сестра да я засенчва.

— А, отлично — отвърна Имоджен твърде бодро. — Всичко върви по план. Ти си прекарвай добре там и ни донеси различни рецепти, с които да смаем новите си клиенти.

— Разбира се, че ще донеса. Определено.

Канеше се да затвори, но една мисъл не й даваше мира.

— Слушай, Имоджен… малко е странно да те питам, знам, но чувала ли си Джон, а? Звъня му в работата цяла сутрин и той не вдига слушалката.

— Видях го вчера — каза Имоджен. — Пристигнах неочаквано в апартамента и го заварих по боксерки.

— По боксерки ли?

— Е, не беше чак толкова гадно, колкото прозвуча — увери я Имоджен. — Работеше от къщи. Опитай се да го намериш по мобилния.

— Окей, ще се опитам. До скоро, Имо.

— Довиждане.

Анна затвори и бавно тръгна обратно към училището за сладолед. Заредена с енергия от срещата с прекрасното изкуство, тя се чувстваше вдъхновена да работи над някакво ново творение. Днешната тема на Бианка бяха плодовите сорбета и тя и Матео, за пръв път заедно в екип, избраха горските плодове, сочни червени плодове, които имаха идеален вкус върху лед. С помощта на откъслечните знания на Матео и старателното дегустиране на Анна, вкусовете се комбинираха прекрасно. Четвъртият ден от курса засега се очертаваше като най-добър за Анна.

Тя пристигна в класната стая заедно с останалите и всички заговориха, докато заемаха местата си.

— Отличничката на класа, а? — подхвърли Георгиос на Анна със сърдечен смях, докато минаваше покрай работното й място.

Вчера Бианка й присъди това заветно отличие за сладоледа с кафе и Анна все още сияеше от удоволствие. Всъщност това не означаваше много — в крайна сметка бяха само шестима, но на Анна й беше необходимо това поощрение.

— Ти ще си следващият — пошегува се Анна с усмивка.

Не беше трудно да не забележи, че Георгиос напредваше най-бавно, но винаги се заемаше със задачите с удоволствие и Бианка още не го беше отписала.

— Хей, ти, хайде на работа. — Матео добродушно я боцна с пръст в ребрата и й посочи да добави подготвените плодове към сместа за сорбето. Кафявите му очи срещнаха нейните.

— И после какво? — Анна присви очи към рецептурника и се опита да разчете последните инструкции.

След поредната възхитителна закуска на терасата тази сутрин и безгрижните разговори с Шан и Матео, тя беше забравила да си вземе очилата. Почти не различаваше думите. Обикновено тя четеше рецептите на Имоджен, затова подскочи стреснато, когато чу над рамото си тих глас.

— Сега провери нивото на захарта — подсказа Матео — с онова… как му викахте… мониторче.

Тонът на гласа му внезапно я накара да осъзнае колко близо е застанал до нея. Усещаше топлия му дъх върху врата си, докато говореше, и чистата му, леко мускусна миризма.

— Добре, да го направим тогава — изрече Анна на един дъх.

Трябваше да спомене нещо за Джон. Да обясни, че има приятел и да се увери, че Матео ясно е разбрал това.

Завършиха заедно подготовката и Анна почти не продума. Когато всичко бе готово, тя сложи купата във фризера. Докато й освобождаваше място, забеляза една друга купа, освен подготвената от сутринта.

— Какво е това? — попита.

— Направих го в обедната почивка — каза Матео. А после добави със смях: — Не ме наричай любимец на учителката, моля… Просто имах малко свободно време. И ми се дощя да направя някой и друг експеримент.

Тя извади купата, махна прозрачното фолио и погледна бледозеленото сорбе.

— С киви ли е? — отгатна тя.

— И melone — допълни той. На Анна й се стори, че в устата му „melone“ прозвуча като най-екзотичния и възхитителен плод, така се плъзна по езика му. — Искам да кажа, пъпеш — поправи се той. — Опитай го.

Той гребна с лъжичка от сорбето и я подаде на Анна. Тя я взе и се подготви за студената милувка, която предстоеше да усети върху езика си — след цял ден правене на сладолед беше свикнала със студа, който стигаше чак до пръстите на краката й. Дори и в такъв горещ летен ден, като този, когато въздухът навън беше задушен и бяха подходящи само най-ефирните летни рокли, като лилавата, която Анна бе избрала тази сутрин.

Но тя не забеляза студа. Усети ароматите — първо деликатния аромат на кивито, а после по-финия на пъпеша, който го подчертаваше. Още по-осезателно усети и някакъв друг аромат, може би на мента, който правеше сорбето възхитително плътно.