Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Чака ме трескав ден, съжалявам. Как вървят работите там?

— Добре — отвърна Имоджен. — По-добре. В магазина всичко е променено.

— Заради курса на Анна ли?

— Нещо повече. Ела да видиш. — Тя кимна към прозореца.

Джон стана, забърса запотения прозорец и двамата надникнаха навън.

— Имоджен, какво, за бога, е онова нещо, паркирано пред къщата ни? — възкликна той, сочейки ужасено вана.

— Не е толкова важно какво е — обяви Имоджен гордо, — а по-скоро какво ще стане.

По-късно същия ден в магазина списъкът, който Имоджен правеше, ставаше все по-дълъг.

Гластънбъри

Тайната градина

Остров Уайт

Кулинарен фестивал в Съсекс

Щом успееха да направят качествен сладолед, колкото повече хора можеха да привлекат, толкова по-добре. Когато пристигна в магазина, след като посети апартамента на Анна, тя изми и почисти новия ван и го приготви за боядисване. Сега й оставаше по-приятната задача да си помечтае за всички онези места, които можеше да посети с него. Тя провери цените за сезонните резервации онлайн и ги записа. Влезе на страницата на магазина и качи няколко снимки на вана, за блога, който пишеше. Посетителите на страницата ще могат да видят различните етапи на обновяване на вана, а после да разберат къде да отидат, за да си купят сладолед от него. Снимките се зареждаха на екрана.

Трябваше да направи и линк към „Трипадвайзър“. Най-големият туристически сайт в света бе задължително място за реклама и обратна връзка с клиентите и всички го ползваха. Тя отвори страницата с отзивите и потърси магазина на Вивиен.

На страницата имаше само един коментар с една звезда. „О, божичко — помисли си тя. — Няма ли да ни оставят на мира?“ Шокирана, Имоджен се насили да го прочете.

ОТ: Неизминат Път

Неохотно му дадох една звезда, просто защото няма опция да го оцениш с по-малко. Защо го наричат „божествен“ не мога да си представя — по-скоро е като онова място, там долу, ако питате мен! Обичах магазина, когато го стопанисваше възрастната госпожа — винаги те приветстваше сърдечно. Но откакто го поеха внучките й, той тръгна стремително надолу. Не само декора — макар че бог знае какво са си мислели, когато са го избирали — но и обслужването на клиентите е ужасно. Почти няма избор на газирани и други напитки и закуски, така че едва ли заслужава името си „магазин за сладолед“. Безобразен е. Харчете трудно спечелените си пари другаде, докато не го поеме някой друг.

Думите бодяха очите на Имоджен — „Безобразен. Ужасяващ…“ Единственият светъл лъч бе, че не беше споменат инцидентът с хранителното отравяне. Въпреки всичко, отзивът беше съкрушителен и първият, който щяха да видят много от потенциалните клиенти. Тя потърси в страницата на друг ресторант и видя същия коментар — после на още една и на още една страница, — навсякъде под същото име, с нито един положителен отзив за баланс.

Дали бяха написани от същия човек, който бе дал интервю за пресата, или пък някой друг се опитваше да ги унищожи? Имоджен знаеше само, че ако искаха да получат шанс да се измъкнат от тази катастрофална седмица, тя трябваше да го открие.

— Та-да-да! — възкликна Джес и остави айпада си на тезгяха в магазина. — Мисля, че стана. Ти как мислиш?

Имоджен огледа логото, измислено от Джес. „При Вивиен“ беше изписано с размах, със старомоден шрифт. Простичко, но стилно — и щеше да изглежда страхотно отстрани на вана.

— Идеално е — похвали я Имоджен.

— Ами, благодаря ти. Не се наложи дори да седя до среднощ. Веднага ми хрумна.

Имоджен замълча.

— Защо е тази печална физиономия? — попита Джес.

— А нищо. Просто прочетох гаден отзив за магазина онлайн. Не си заслужава да се тревожиш.

— Светът е пълен с гадни хора, но се опитай да забравиш. И ако питаш мен, поставянето на приказното ми лого на вана е най-добрият начин да го направиш.

— Кажи ми, че имаш време да ми помогнеш — помоли Имоджен. — Подготвила съм вана, изтъркала съм го и съм го почистила. Но не съм добър художник.

— На твое разположение съм — отвърна Джес. — Само че за ограничено време. Облякла съм най-хубавите си дрехи.

Къдравата й коса беше вдигната на кок на върха на главата и тя беше облечена със стари джинси и избеляла тениска.

— Благодаря ти! Господ те прати. Така, имаме нужда от…

Имоджен отвори шкафа под мивката и извади кутиите с автомобилна боя, които беше купила — бонбонено розово и бежово, за да са в тон с интериора на магазина.