Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Ммм — въздъхна Анна с неприкрито удоволствие. — Невероятни са.

— Доста са добри, а? — каза Матео, като й наля кафе. — Мисля, че цяла Италия знае за печивата на Джованна.

— Откъде я познаваш? — попита Шан.

— Беше ни съседка, преди да се преместим в Сиена. Майка ми и баща ми решиха, че имат нужда от промяна и създадоха там джелатерия. Казаха, че тук конкуренцията станала твърде голяма и градът се политизирал.

— А ти? — полюбопитства Анна, като колебливо отпи от все още горещото кафе. Беше много по-силно от онова, с което бе свикнала.

— Сиена беше добра за мен, докато учех — започна Матео, като отметна една тъмна къдрица от очите си. — Родителите ми искаха да се занимавам с нещо различно и аз започнах да уча за счетоводител. Но тази работа не беше за мен. Изобщо — разсмя се той. — Будя се и мисля за храна, лягам си и мисля за храна. Дори сънувам сладолед! Как да се занимавам с каквото и да било друго?

Анна се усмихна на познатото усещане. За миг се почуди как бе издържала на онази работа толкова дълго.

— Когато проумях това — продължи Матео, — училището на Бианка бе очевидното място, където да се обучавам. Надявам се, че когато свърша, ще мога да се върна в Сиена и да започна собствен бизнес. — Той се усмихна благо и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчици. — Ама, чакайте, не възнамерявах да ви разправям историята на живота си.

Шан слушаше Матео прехласната и Анна забеляза, че почти не е докоснала сладкиша си.

— Как ви се струва Флоренция? — попита той и двете.

— Красива е — отвърна Шан.

— Много повече, отколкото очаквах — добави Анна.

Тя не спираше да се удивлява на елегантността на всеки фонтан, на всеки детайл от високите къщи. Като че ли дори и най-дребните детайли бяха произведения на изкуството.

— Знаете ли другата причина, поради която Флоренция е идеалното място за обучение как се прави сладолед?

— Има ли такава? — попита Анна.

— Да, знаменитият Фестивал на сладоледа.

Анна се сети за туристическия си справочник и се замисли дали не беше пропуснала нещо в него. Щеше да има фестивал на сладоледа точно тук, във Флоренция? Защо не беше чувала за това?

— Другата седмица — уточни Матео. — Започва на следващия ден, след като завършим курса. Ще видите града преобразен. — Очите му светнаха, докато говореше. — Сорбета, сладоледи, гранита… каквото поискате, ще можете да го опитате тук.

Анна се усмихна развълнувано.

— Какъв неочакван пир.

Щеше да разполага с цял ден, преди да излети самолета й.

— Звучи като идеалния начин да празнуваме след усърдната работа в курса — зарадва се и Шан. — Но аз вече ще съм в самолета за Дъблин.

— Планове — отбеляза Матео с дръзка искрица в очите. — Най-хубавото нещо на плановете е, че можеш винаги да ги промениш — продължи той.

Шан се усмихна. Анна изведнъж се почувства неловко, като че ли не трябваше да бъде тук. Да не би между Матео и Шан да имаше нещо, което тя не беше забелязала?

— Добре. — Тя погледна часовника си. — Осем и половина. Ще тръгна по-рано, за да обиколя покрай реката. Ще се видим в клас.

— Днес — обяви Бианка — ще се учим да правим сладолед със смокини и бадеми.

По изражението й Анна позна, че това е един от любимите й сладоледи, а щом видя смокините на работния си плот — зрели и сочни, почти се пръскаха от сок, — разбра и защо е така.

— Изглежда добре — прошепна Шан на Анна.

След ужасния сладолед, който направи първия ден, Анна с облекчение разбра, че са я сложили в двойка с Шан. Вече виждаше как Георгиос и Хиро се бореха със списъка с продукти на съседния плот.

— Днес започваме сериозно — каза Бианка. — Нямаме много време, само една седмица, така че ще ви товаря много и очаквам да видя резултати. Само онези, които са направили три най-висококачествени сладоледи, ще получат диплома в петък.

Анна се сети за вчерашния си буламач и колко далеч беше той от възможността да се състезава. Днес обаче, зарече се тя, като стегна връзките на престилката си, е нов ден.

— Така. За този сладолед имаме само трийсет минути — съобщи Бианка, — така че да започваме.

Анна погледна със завист към Матео и Риа — изглеждаха толкова организирани и само за няколко минути подредиха работното си място и бяха готови да почват. Матео белеше смокините и ги режеше на малки парченца.

Анна и Шан се заловиха на работа и скоро подготвиха плодовете за сладоледа, както и нарязани бадеми. Бъбреха, докато работеха и за Анна всичко беше много по-естествено, отколкото предния ден. След петнайсет минути приготвиха сместа за замразяване в машината за сладолед.