Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Разбира се — прие Анна.

Малко компания щеше да й дойде добре след днешния ден. Провалът със сладоледа все още я измъчваше. Готвенето беше нещо, което тя предполагаше, че върши добре. Нима бе сгрешила в преценката си, че ще се справи с курса?

Матео като че ли прочете мислите й.

— Не се разстройвай толкова — опита се да я успокои той. — Тя си е такава, Бианка. Наистина тормози хората. Но винаги постига добри резултати.

Думите му окуражиха Анна. Може би беше прав.

— Откъде я познаваш?

— Израснах тук. Тя е най-добрата приятелка на сестра ми Каролина… двете все ме дразнеха, като бях малък.

Анна се усмихна.

— А сега? Ако си оттук, защо си отседнал при Джованна?

— Семейството ми се премести в Сиена, така че сега е мой ред да бъда турист — разсмя се той. — Няма по-добро място в света за туристи от Флоренция.

— Струва ми се, че съм съгласна. Зад всеки ъгъл те чака нещо красиво, което да видиш.

— Или нещо хубаво, което да хапнеш — усмихна се той. — Има едно нещо, което ми се струва, че ще харесаш. Разполагаш ли с десет минути?

Анна кимна.

— Като никога, не бързам за никъде.

— Страхотно, да купим тогава храна за вечеря на терасата. Казах на Джованна, че ще я почерпя.

Анна тръгна с Матео по павираната улица, докато стигнаха до оживен магазин наблизо, с огромни бутове шунка от глиган, провесени отвън.

— Влез — подкани я Матео, усетил колебанието й — и опитай от това. — Той накара дебелия брадат собственик на магазина да й отреже парче бяло сирене. — Това е прясна моцарела от биволско мляко.

Анна се усмихна доволно на вкуса и начина, по който сиренето се разтопи върху езика й.

— Това наистина е добро — разсмя се тя.

— А какво ще кажеш? — попита той. — Да вземем ли и от това месо? — Матео посочи смайващия избор от сушени и пушени меса зад витрината.

— Изглеждат превъзходно.

Той отново кимна и преди да разбере какво става, пред Анна вече имаше малка чинийка с мостри от месата.

— Така, както съм започнала, няма да се наложи да вечерям — разсмя се Анна.

Върна се в стаята си в пансиона и затвори вратата след себе си. Тя, Матео и Джованна споделиха възхитителна вечеря на терасата на покрива и сега я обливаше топлина, както от разговора, така и от червеното вино, което пиха. В присъствието на Матео, който превеждаше, тя можа да поговори много по-свободно с Джованна, като я разпита за децата и внуците й и доби представа как е израсла във Флоренция.

Анна извади преносимия си компютър от скрина, зареди скайп и натисна видео повикване на Джон. Нямаше търпение да му разкаже всичко, което й се беше случило досега.

— Здравей — каза Джон, докато образът му се фокусираше. — Как вървят нещата?

— Добре. Е, днес беше катастрофа, но вече всичко е наред.

— Катастрофа ли?

— Е, не е кой знае колко страшно. — Тя се усмихна на онова, което й се струваше ужасно преди малко. — Направих един наистина скапан сладолед.

— Само това ли?

— Да, глупчо. Как са нещата у дома?

— Всичко е добре. Все още вали. О и Ед, и Джес така и не отидоха на медения си месец.

— О, не… това е ужасно. Какво е станало?

— Туристическата фирма фалирала. Ед тръгна отново на работа, а Джес очевидно се цупи по пижама в апартамента и гледа повторенията на „Отчаяни съпруги“.

— Бедничката. Не мога да я виня. Те наистина чакаха с нетърпение тази ваканция. Сигурно й е дошло до гуша.

— Очевидно си го изкарва на Ед. Мисля, че той е трябвало да организира застраховките. Във всеки случай, от онова, което чувам, не е най-розовото начало на брачния им живот.

— Какъв лош късмет. А как са останалите неща? Как е Алфи?

— Всичко е наред. Алфи е добре, много харесва яслата и има нова най-добра приятелка на име Попи. Винаги му е вървяло с дамите.

— Сладурче! — Анна ясно си представи усмихнатото личице на Алфи. — Прегърни го от мен, чу ли? А как върви в работата?

— Натоварено — отвърна той. — Работя до късно, реших, че мога да го направя сега, докато те няма. А ти? Как е в Италия?

Анна не намери думи, за да разкаже на Джон за всички нови неща, които беше видяла и правила.

— Добре е. Слушай, изглеждаш ми изморен. Може би трябва да използваш случая, че си у дома и да си легнеш рано. И аз имам нужда от сън, ако искам утре да се справя по-добре.

— Окей. Лека нощ тогава.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Анна затвори неохотно лаптопа си и го остави върху скрина. Надникна от прозореца на малката си стая. Площадът все още беше пълен с двойки, които вечеряха на свещи и пиеха вино. Ако можеше и Джон да е тук, тогава щеше да разбере.