Эбби Клементс - Карамел с морска сол

Вратата на класната стая се отвори и Бианка и Анна се обърнаха, за да видят кой е. Млад мъж на около трийсет години, с джинси и карирана риза влезе в стаята толкова непринудено, като че ли влизаше у дома си. Дъхът на Анна спря, когато зърна топлите му кафяви очи и тъмна коса. Беше същият мъж, само че сега беше облечен. Беше го зърнала през полуотворената си врата тази сутрин у Джованна, докато отиваше към банята само с една кърпа, препасана през кръста. Той като че ли не забеляза, че тя го гледа.

— Синьора Бианка — поздрави той инструкторката с усмивка и целувка по бузата.

После я заприказва мелодично на италиански, като че ли вече я познаваше.

— Матео — каза Бианка със сдържан, професионален тон. — Докато сме в клас, ще говорим на английски… по-лесно е за всички тях. Можеш да работиш с Шан, там до прозореца.

Матео се присъедини към новата си партньорка. Анна въздъхна облекчено, когато той не я позна, и обърна поглед към рецептата. Изрони семенцата от ваниловата шушулка, която им бяха дали на двамата с Георгиос, а после ги хвърли в боклука, като добави шушулката към сместа.

— Анна, съжалявам, миличка — каза меко Георгиос, — ама мисля, че тук сбъркахме.

Тя погледна към скъпоценните ванилови семенца, които бяха в боклука, вместо да са в смесителната купа. По дяволите, помисли си. Каква глупачка е само. Изхвърли най-хубавата съставка.

— Ще помоля за нова шушулка — каза Анна, отиде при Бианка и се извини за грешката си.

Когато се върна при работния си плот, Георгиос беше включил машината за сладолед.

— Загря ли първо сместа? — попита Анна.

— Трябваше ли? — паникьоса се Георгиос.

— Да — каза Анна.

Тя бързо изключи машината и се опита да спаси сместа, но се получи само жалък буламач. Ставаше единствено за боклука.

— Внимание, всички — обърна се Бианка към класа. — Да видим великите ви творения. И което е по-важно — да ги опитаме!

— Съжалявам, Анна — каза Георгиос, като забеляза разочарованието й, което граничеше с отчаяние.

На Анна й се искаше земята да се разтвори и да я погълне — нея и сладоледения й провал. Защо й беше толкова трудно тук, след като се справяше идеално с простичката рецепта в кухнята си? Бяха създали блудкав и безвкусен сладолед, който тя се срамуваше да покаже.

Бианка стоеше до плота на Шан и Матео, когато опита лъжичка от сладоледа, се разтрепери от удоволствие.

— Това наистина е възхитително — каза тя. — Елате всички да го опитате.

Анна неохотно отиде дотам, взе си чиста лъжичка и опита сместа. Беше добра. Беше наистина, ама наистина досадно добра.

— Но ти разполагаш с едно предимство — добави Бианка, като се обърна към Шан. — С този италианец в твоя екип. А казал ли ти е, че произхожда от една от най-известните сладоледени фамилии?

Матео махна с ръка.

— Достатъчно, Би. Знаеш, че не са ме научили на нищо. Така че и аз започвам от нулата, както всички вие.

Той огледа усмихнат класа и за миг улови погледа на Анна. Ако семейството му беше толкова добро в правенето на сладолед, почуди се Анна, тогава той какво търсеше тук?

— Не е лош — отбеляза Бианка, като опита сладоледа на Риа и Хиро. — Усещам истински потенциал… трябваше само да го направите малко по-сладък.

За момент Анна се изпълни с надежда, че Бианка може да реши да спре дотам, да реши, че е опитала достатъчно сладолед за деня. Но тя се обърна към Анна и Георгиос.

— А това… — Тя свъси вежди, като че ли липсата на опит на Анна и Георгиос някак си оскърбяваше историята на правене на сладолед в региона. — Това е абсолютна каша, нали? Тъй като външният вид понякога лъже, аз, разбира се, ще го опитам — каза тя, но трепна като от убождане, щом хапна.

— Е, днес ви е първия ден — добави Бианка малко по-меко. — И всъщност първите дни са именно за това. Така че всички вие — тя се обърна към другите курсисти, — направете най-ужасните си грешки сега… както не са се побояли да ги направят Георгиос и Анна… а после, моля ви, моля ви, положете всички усилия онова, което правите до края на седмицата, да е много, много по-добро.

На Анна й се прииска да изчезне от лицето на земята.

— И вие сте отседнали при Джованна, нали? — попита я Матео, когато двамата си тръгнаха заедно с останалите курсисти.

— Да. — Тя усети как се изчервява. Значи той я беше видял тази сутрин.

— В такъв случай, защо да не вървим заедно до дома? — предложи й сърдечно той.

Английският му беше почти безупречен, с лек американски акцент, като че ли го беше усъвършенствал по-скоро с гледане на филми, отколкото с учене на английска граматика.