Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Майчице, това никак не е добре, нали? — каза той.

— Знам, че инцидентът от онзи ден не би трябвало да се случва, но трябваше ли да разговаряш с местната преса?

— Нямам нищо общо с това.

— Наистина ли? — възкликна недоверчиво Имоджен. — Струва ми се странно, защото ти си единственият човек, който наистина се подразни от това. А може би можеш и да спечелиш нещо от провала ни?

— Не знам нищо по въпроса. — Фин сви рамене. — И не знам защо си мислиш, че ще се облагодетелствам от това, че магазинът на Вивиен ще пострада. Ние тук разчитаме един на друг и се подкрепяме взаимно в бизнеса си. Винаги е било така. Точно поради тази причина се почувствах предаден онзи ден.

— Но в статията има неща, които само някой от нас тук може да знае.

— Не искаш да се откажеш от идеята си, нали? Окей, Имоджен. Открий доказателства и с радост ще те изслушам.

— Ще открия — обеща Имоджен. — Защото не е честно да ни причиняват това.

— И сега добавяте петдесет грама сметана — каза Бианка на Анна, като се наведе над работния й плот и посочи голяма сребърна смесителна купа.

Анна слушаше внимателно италианската си инструкторка и се опитваше да накара ръката си да не трепери. Ето я, абсолютен новак, в присъствието на Бианка Ромеро — кулинарната легенда. Внимаваше да не сбърка нещо. Бианка й кимна одобрително и отиде при следващия плот.

Бианка беше над трийсетгодишна, елегантна, очарователна жена, чиято страст към храната проличаваше във всяка дума, изречена от нея. Отмервайки внимателно продуктите, Анна старателно смеси съставките, като внимаваше да изпълнява точно рецептата.

Докато пиеше кафе тази сутрин в приемната, Анна се запозна с четиримата си колеги от курса. Бяха международна група — Георгиос, пълничък грък на средна възраст; Шан, дружелюбна художничка от Ирландия; и Риа и Хиро — младоженци от Япония.

Кипейки от нерви и ентусиазъм, те влязоха един след друг в елегантното помещение с високи тавани, големи прозорци, избелели фрески по стените и пищни декорации по белия таван. Бианка ги поздрави, а после веднага премина по същество.

— Няма да получите диплома, ако не направите най-висококачествения сладолед — в противен случай курсът ще е просто загуба и на вашето, и на моето време.

После ги раздели по двойки и Георгиос бързо се запъти към масата на Анна.

— Ти си добра в това, а? — Гласът му прогърмя до нея и той я бодна в ребрата. — Знам, че избрах добър партньор. Веднага мога да позная, че си опитна готвачка — разсмя се той.

— Така ли? — Анна се усмихна изненадано. — Никога не съм правила джелато. Всичко това е ново за мен. — Тя премери захарта и я изсипа в купата. — Ами ти, Георгиос? Правил ли си това преди?

Анна го погледна — той не беше облечен подходящо като за кухня, с престилка върху костюма, с разкопчана риза и разхлабена вратовръзка.

— Никога — каза. — Но е време да опитам нещо ново. — Той сви рамене. — В Атина… Сигурен съм, че си чула. Нещата не вървят много добре.

Анна кимна, напоследък беше трудно да пропуснеш последните новини.

— Не се тревожи — ухили се той. — Да, имаме проблеми с икономиката… големи проблеми. И моят магазин за обувки… продавах дамски обувки с висок ток, прекрасни обувки! Трябваше да ги видиш, Анна. — Той повиши глас възбудено, докато ги описваше. — Коприна… най-добрите материали… — Когато обаче Бианка му хвърли строг поглед, Георгиос като че ли отново се приземи. — Във всеки случай, това вече е само сън — прошепна той на Анна. — Напоследък нямаме клиенти.

— Съжалявам — отбеляза Анна, мислейки си колко ли е съсипващо за човек да затвори магазина, в който е вложил толкова много.

— Но с всяка криза идва и нова възможност — продължи Георгиос. — Няма да е лесно, знам. Жена ми винаги ми е казвала, че съм пълен провал в кухнята. Но си имам това. — Той посочи главата си. — Добра глава за бизнес. След година — само ела и гледай, Анна. Ще имам вече империя за джелато. Преди печелех добри пари и отново ще ги печеля. Просто трябва усилена работа. Ще заминем с децата на някой от гръцките острови, може би в Наксос, ще отворим джелатерия за туристи. Фантастико!

— Та как напредваме тук? — Бианка изникна до тях и Анна подскочи изненадано. — Анна, да не би Георгиос да те разсейва от практическите занимания?

Анна поклати глава, тъй като не искаше Георгиос да загази.

— Искам до края на деня да опитам тук възхитителен ванилов сладолед. А ако продължите да си бъбрите, не знам как ще успеете да го направите.