Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Имам ужасното чувство, че вината е моя — призна Имоджен. — Много съжалявам.

— Случва се — каза Джил благо. — А и ние се чувстваме по-добре днес, нали Джефри? — Гласът й прозвуча напрегнато и слабо.

— Аз успях да изям един крекер тази сутрин — отвърна Джефри с бледа усмивка. — А пък Джил не си повърна чая.

Той протегна ръка да погали ретривъра. Дори и кучето не изглеждаше толкова енергично тази сутрин и почти не реагира на Хепбърн, който се спотайваше в кухнята и не се набиваше много на очи.

— О, боже — изпъшка Имоджен, а стомахът й се сви от чувство за вина. — Боя се, че не сте единствените, които сте пострадали.

— Така ли? — попита Джил.

— Успях да отровя и една група сърфисти — призна покрусена Имоджен. — Как бих могла да поправя това? — попита тя. — Мога ли да ви предложа компенсация?

— Не се притеснявайте — усмихна се Джил и сложи успокоително ръка върху нейната. — Всеки прави грешки, миличка. А и ние знаем, че едва сега започваш.

— Но е трябвало да си стоите вкъщи… — каза Имоджен. — Това ме кара да се чувствам ужасно.

— Ние винаги си стоим вкъщи — усмихна се Джефри. — Без особена разлика. Е, това не бяха най-приятните двайсет и четири часа, но почувствахме облекчение, че не е нищо сериозно, нали Джил?

— Точно така — потвърди тя. — Сега вече сме почти в най-добрата си форма.

— Е, въпреки всичко не бих ви обвинила, ако поискате да ни затворят.

— Знаем, че със сестра ви сте нови в занаята. А пък и ние сме имали лоши моменти.

— За онова барбекю ли се сети? — разсмя се Джефри.

— Призлява ми, като си спомня — поклати глава жена му. — Половината от приятелите ни си взеха болнични, след като ядоха едно недопечено пиле. Не трябва да се подиграваме. Но човек се учи от тези неща, нали? Да бъде по-внимателен следващия път.

— Повярвайте ми. Взех си поука. Няма да продавам повече.

— Е, ние ще тръгваме. Но решихме, че е най-добре да проверим и да ти кажем.

— Благодаря! Благодаря ви много. И се надявам скоро да се почувствате много по-добре.

Двамата излязоха от магазина в мрачното сиво утро, прегърбени силуети, които обаче не бяха изгубили чувството си за хумор.

Имоджен бавно издиша въздуха, който задържаше от толкова време. Някои хора бяха толкова добри, помисли си тя с дълбока благодарност и облекчение. Копнееше Анна да се завърне у дома и да възстанови реда. Как изобщо си беше въобразила, че ще може да върти магазина самичка? Седмицата й се струваше много дълга.

На другата сутрин Имоджен се насили да стане и да се облече, наля си кафе в термоса, преди да иде до магазина. Ако нямаше да я съдят, значи трябваше да продължи с бизнеса, както обикновено. Макар и без домашно приготвен сладолед.

„Ти не си малодушна — каза си тя, докато крачеше към «При Вивиен». — Идва нов ден.“

Когато стигна до вратата на магазина, вече се почувства готова да отвори. Може би пък днес нещата щяха да се оправят.

На изтривалката имаше куп поща и тя се наведе да я вдигне, като остави снопче листовки и местния вестник на тезгяха. Включи стереоуредбата и отвори входната врата, за да изглежда по-приканващо.

После сортира писмата, отдели една сметка за ток и изхвърли няколко листовки за доставка на храна. Тъй като не се виждаха клиенти, отвори местния вестник и прегледа заглавията — снимки на домове, пострадали от последното наводнение, с тъжните им обитатели отпред. Имаха късмет, че магазинът не беше засегнат, помисли си Имоджен.

Обърна на трета страница и едва не пропусна материала.

КРАЙБРЕЖЕН МАГАЗИН ОТРАВЯ ДУЗИНА ЖИТЕЛИ НА БРАЙТЪН

Имоджен се задъха, докато четеше статията — споменаваха магазина на Вивиен и историята с хранителното отравяне в неделя беше отпечатана черно на бяло.

„О, божичко — помисли си Имоджен, като се насили да затвори вестника. Ами какво да правя сега?“

Докато сядаше на едно високо столче, паниката й бавно премина в объркване. Историята беше доста неясна и хората, участващи в нея, не бяха назовани по име, но пък имаше подробности за историята на магазина и за подновяването му, които бяха странно точни. Неща, които само друг човек, който работеше в Аркадата, можеше да знае.

Някой се беше нагърбил със задачата да провали бизнеса им и вероятно бе съвсем наблизо до магазина.

Интуитивно тя се запъти към школата по сърф на Фин с вестника в ръка.

— Фин, да си чувал нещо по въпроса? — попита го тя, като му показа статията.

Фин я погледна неразбиращо, после взе вестника от ръцете й. Прегледа го.