Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Изглежда доста добре — коментира Бианка, докато минаваше покрай тяхната маса. — Мисля, че може би ви подцених, синьора Макавой.

Бяха ги довели тук следобед, като награда, но докато Анна пъшкаше нагоре по стъпалата на Дуомо, започваше да се чуди дали пък не й беше по-добре в класната стая.

— Не се отказвайте! — насърчи Бианка курсистите, които я следваха по каменното стълбище. — Почти изминахме половината.

След като цяла сутрин успешно правиха сладолед, Бианка предложи да свършат час по-рано и да използват прекрасния летен ден, за да се разходят заедно.

— Аз съм първият човек, който ще ви каже колко е важно правенето на сладолед — каза тя пред класа след кратката обедна почивка, — но не може да сте цяла седмица във Флоренция, без да видите една от най-красивите гледки в света.

— А какво има тук? — попита Хиро.

— Сега ще откриете. Минете през този портал.

Бианка им посочи отвор в каменната стена отляво, а после ги поведе през него.

Анна беше забила очи в Матео пред себе си, като се опитваше да не мисли колко високо се бяха качили. Когато го последва през портала, откри, че стоят на платформа, обикаляща купола отвътре. Зад ниската стена, която ги предпазваше да не паднат, виждаше хората долу в катедралата като дребни точици. Прималя й и тя стисна парапета.

— Добре ли си? — попита я Матео.

— Донякъде — усмихна се Анна. — Ужасявам се от височини.

— Опитай се да не гледаш надолу — каза той и сложи успокояващо ръката си върху нейната.

Тя не дръпна своята. Чувстваше се добре от докосването му, а физическата близост на такава височина беше нещо различно, помисли си тя.

— И защо ти е да гледаш надолу? Погледни нагоре, Анна.

И той посочи фреските по тавана на катедралата в наситени сини тонове и златните листа, които се виеха между тях. Същинско изображение на рая.

— Ау — възкликна тя, забравила доскорошния си страх.

— Харесва ли ти?

— Толкова е красиво, че кара човек да забрави колко високо сме се качили — усмихна се тя.

Те обиколиха купола до половината, а после излязоха през друг портал на нови стъпала. Анна се спря пред малко прозорче, докато се качваха нагоре и посочи многобройните метални катинари, закачени за решетката.

— Какво представляват?

— Те са, как го казвате… за спомен — обясни Матео. — Виж! — Той й показа как хората бяха надписали или нарисували инициалите си върху метала. — Идваш тук с някого, който е важен за теб, и оставяш катинар за спомен. Така той винаги ще остане тук.

Анна се сети за Джон. Той никак не обичаше да пътува — беше излизал от Англия само веднъж, на ергенска екскурзия до Амстердам. Но може би тя щеше да го склони да дойде тук. Може би можеха да повторят изкачването и да оставят техния собствен катинар тук. Мисълта я стопли.

— Хубави са, нали? — усмихна се Матео. Той погледна нагоре към празното стълбище пред тях. — Те отидоха напред. Хайде да ги настигнем.

Анна ускори крачка и след няколко минути стигнаха горе. Тя излезе на външната платформа на купола на Дуомо, където гледката, която я посрещна, спря дъха й. Беше ясен, слънчев ден и се виждаше на мили далеч, през целия град, отвъд искрящата река и чак до тосканския пейзаж.

— Е, какво мислите? — попита Бианка, като посочи гледката. — Изкачването си струваше, нали?

Анна се приближи до края, където бяха застанали другите курсисти и правеха снимки. Застана малко встрани от тях, за да може да попие гледката.

— Да — прошепна Анна. — Зашеметяващо е.

Матео дойде и застана до нея.

— Струва ми се — усмихна се той, — че световъртежът ти може би е излекуван.

Джон й отвори вратата по боксерки.

— Имоджен — поздрави я той изненадан.

— Извинявай, Джон. — Тя все още държеше ключа, който й беше дала Анна от апартамента. — Не мислех, че ще намеря някого тук.

— Влизай — покани я той, все още притеснен. — Нормално не трябваше да съм вкъщи, но днес работя оттук.

Косата му стърчеше на кичури, като че ли току-що беше станал.

— Само за минутка. — Имоджен мина край него. — Просто трябва да си прибера нещо.

Тя влезе в банята, веднага откри несесера си и го метна в раницата. От стаята се чуваше приглушения звук на телевизора. Май не се е преработил много, помисли си тя с усмивка.

Провря глава във всекидневната, където Джон седеше на дивана.

— Ако имаш свободно време в излишък, още един чифт ръце ще ми свършат работа в магазина — предложи тя с най-подкупващото си изражение.