Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Струва ми се, че имаме достатъчно от всичко.

— Давай, тогава — подкани я нетърпеливо Джес.

Надуха стереото навън и се заловиха на работа. Джес очертаваше шаблона, който трябваше да боядисат.

— Ей, какво става тук? — попита Иви, като провря глава от вратата на магазина си.

— Запознай се с най-новия член от нашия екип — надвика Имоджен музиката, като посочи вана.

— Харесва ми — каза Иви. — Свири ли някаква мелодия?

Джес протегна ръка в кабината и натисна бутона, откъдето зазвуча лятна музика. Иви се разсмя изненадано.

— Страхотно е! — Иви се засмя очарована.

— Да, но по-добре да не го повтаряме отново — предупреди Имоджен, — защото все още нямаме какво да продаваме.

— Скоро ще имате. Другата седмица си идва Анна, нали? — попита Иви, като се облегна на вратата. — И тогава може да тръгнеш с него на път.

— Повярвай ми, направо броя дните — отвърна Имоджен.

Когато слънцето залезе и захладя, Имоджен довърши боядисването на вана. Джес си беше отишла у дома, но беше направила достатъчно, за да може Имоджен да поеме финалния етап.

— Това ваше ли е? — попита мъжки глас.

Сърцето на Имоджен подскочи. Беше Фин.

— Да — отвърна Имоджен, изправи се и го погледна право в лицето.

— Не ти ли се струва, че се каниш да бягаш, преди да си проходила?

— Виж какво, Фин — започна тя самоуверено, като изтри изцапаните си с боя ръце в гащеризона си.

Сети се за гадния отзив, който бе прочела. Възможно ли беше Фин да е написал и него? Поколеба се, а после реши, че е по-добре да се опита да сключи мир.

— Съжалявам за онзи ден — заяви, колкото се може по-спокойно. — Но какво можех да направя? Изтеглих сладоледа от продажба и докато Ана се върне от Италия, продължаваме с готов сладолед от супера. Ванът е за момента, в който отново ще предлагаме домашен сладолед.

— Надявам се заради доброто на клиентите ви да ги проверявате както трябва.

— Разбира се, че ще ги поверяваме — озъби се Имоджен. — Аз не ти се меся в бизнеса, Фин, та какво ще кажеш и ти да не…

Фин я прекъсна рязко.

— Имоджен, ти вече се набърка в бизнеса ми… странно е, но като че ли не го разбираш. Трябваше да върна парите на половината си курсисти. Обикновено в Аркадата „Гранвил“ се грижим един за друг и се доверяваме един на друг… но очевидно нещата са се променили. Може би си права… трябва просто да оставим всеки да си гледа работата.

— Звучи ми добре.

— Можеш да го извикаш за минутка, нали? — помоли Имоджен майка си. Седеше в таванската стая на къщата на Вивиен, завита със завивката. — Наистина имам нужда да поговоря с него.

След този ужасен ден, само един човек можеше да я накара да се почувства по-добре.

— Моментът не е подходящ — заяви Джан. — Баща ти е много изморен.

— Все още ли?

— Той не е по-добре. Всъщност… Е, не смятах да ти го казвам, докато не се върне Анна. Но всъщност доста се е влошил.

— Влошил ли? — притесни се Имоджен. — Какво става, мамо?

Майка й замълча за малко.

— Снощи ни посетиха Франсоаз и Мартин. Те отново настояват да се избърза с продажбата на къщата. Но не е само това. Франсоаз се опитва да принуди баща ти да пусне бизнеса ви на търг.

— Какво? — възкликна Имоджен. — Не може да го направи.

— Казва, че имало лоши отзиви за магазина… и твърди, че щял да фалира като ваша собственост.

— Какво право има тя да се меси?

— Никакво, знам, но това като че ли не я спира, Имоджен. Не знам на какво е способна. Но заедно с Мартин се опитват доста успешно да разбият сърцето на баща ти.

— Чудесно е, Имо. Толкова е красиво, слънцето грее, не е като у дома.

Анна вървеше и разговаряше по мобилния си телефон, докато прекосяваше павирания площад пред галерия „Уфици“, където двете с Шан бяха прекарали обедната си почивка в разглеждане на оригинални ренесансови шедьоври на Леонардо и Ботичели, с оригиналите пред очите си. Тя остави Шан да рисува в едно от помещенията.

— И хората са наистина дружелюбни — продължи тя. — Нали знаеш колко се притеснявах, че ще пътувам сама, помниш ли? Откакто пристигнах обаче почти не съм оставала сама.

— Нали ти казах — отвърна Имоджен. — А курса, харесва ли ти?

— Фантастичен е. А другата седмица започва фестивал на сладоледа… и аз ще остана тук достатъчно дълго, за да отида — сподели Анна ентусиазирано. — Правят го само веднъж годишно, Имо. Не е ли смайващо, че съм уцелила точното време да съм тук? Ще присъстват някои от най-добрите производители на сладолед в страната… ще има различни експериментални аромати… Я виж, направо се отнесох, нали? Как вървят нещата в магазина?