Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Вече сутрин ли е? Кълна се, че току-що си легнахме.

— Боя се, че не. Часът е осем. А имаме среща с консултантката в девет, така че трябва да се размърдаш. Можеш да облечеш нещо мое, ако искаш — продължи тя. — Аз смятам да сложа костюма с панталон… черния. Може би трябва да сме елегантни, за да направим добро впечатление.

Имоджен сбърчи нос.

— Хайде — подкани Анна. — Става дума за една среща… и само си представи, че ако подхванем тази работа, всеки ден ще можеш да ходиш на работа с джинси.

Имоджен отметна завивката.

— Добре, убеди ме. А бизнеспланът?

— Той е на моя айпад, но имам и разпечатки, за да можем да й оставим копие.

— Малко ми е нервно — призна Имоджен, седнала по пижама на края на леглото.

— И на мен — каза Анна. Стомахът й така се беше свил, че тя едва успя да си преглътне чая. — Но може би пък това е добре.

След срещата в строителното дружество Анна и Имоджен излязоха на улицата, примигвайки срещу утринното слънце.

— Кафе? — предложи Анна.

— Разбира се. Трябва ми минутка, за да осмисля всичко.

— Тя май реагира положително, нали?

— И аз така си мисля — отвърна Имоджен и отвори вратата на кафенето.

— Ами ние й го представихме изумително… „Издържан в ретро стил магазин за сладолед гурме, с възхитителни на вкус сладоледи.“

— Доста се поизхвърлихме в това отношение, нали?

— Донякъде — призна Анна, докато четеше дъската с менюто над тезгяха. — Но според думите й, можем да осъществим всичко това. Парите от баба Вив май ще са достатъчни да открием и стопанисваме магазина поне през следващите три месеца. Така че имаме известно време да усъвършенстваме уменията си, да привлечем клиенти, да уредим нещата с хигиенно-здравните власти и безопасността. Това изглежда осъществимо, нали?

— Да, така мисля. Но първо имам нужда от малко кофеин.

— Ти какво ще пиеш?

— Капучино, моля.

— Едно капучино и едно айскафе — поръча Анна на младежа зад тезгяха. — Да се качим ли на терасата на покрива, Имо? Времето днес е чудесно. Пролетта май наистина вече е дошла.

— Да се качим.

Те изкачиха стъпалата с кафетата в ръце и излязоха на дървената тераса. Виждаше се целия Брайтън, от Павилиън до кея, помежду им с плетеница от бели къщички в джорджиански стил.

— Понякога ми се струва, че няма по-хубаво място за живеене — замислено произнесе Анна, като се огледа. — И представи си само, можем да ставаме всяка сутрин, за да управляваме собствения си магазин за сладолед.

— Така, както го представяш, звучи добре.

— Знам. Не мога да си спомня кога за последен път съм се вълнувала толкова заради нещо. Ще го направя. Ще си подам молбата за напускане в понеделник.

— Наистина ли?

— Да. Няма по-добър момент от сегашния, нали? Може би идеята изглежда налудничава, но искам да й дам шанс… и, честно казано, не мога да си представя да работя още седем години в онзи офис.

— Как мислиш, че ще реагира шефът ти?

Анна се позамисли.

— Не знам. Един колега напусна наскоро и те го пуснаха още през периода за предизвестието. Надявам се да постъпят така и с мен… има толкова много безработни тук, че едва ли ще им трябва много време да намерят някого да ме замести. Във всеки случай, това си е техен проблем.

— Гордея се с теб — каза Имоджен.

— Мисля, че и аз малко се гордея със себе си — разсмя се Анна. — Обикновено не постъпвам така.

— Та откъде започваме?

— Знам, че не сме го посочили точно така в бизнесплана си, но какво ще кажеш да започнем полека, докато се обучаваме? — предложи Анна. — В началото, първите няколко седмици, можем да въртим магазина като ретро сладоледова лавка, с готови продукти. За да опознаят хората мястото и нас, после бавно ще въведем сладоледовия си асортимент.

— Ретро сладоледи — каза Имоджен. — Като онези на клечка?

— Точно така. И онези огромни розови сладоледи във формата на крака… спомняш ли си ги, на дъното имаха дъвка? Учениците ще си паднат по тях, пък и всеки е податлив на носталгия. Родителите ще могат да споделят любимите сладоледи с децата си.

Имоджен поразмисли.

— Идеята ми харесва — усмихна се тя. — Да предложим на хората спомен от детството им.

— Страхотно. Трябва да огледаме снабдителите тази вечер. Сигурна съм, че тези неща все още някой ги произвежда и ще можем да ги закупим евтино на едро.

— Това ще е хубав и простичък начин да привлечем вниманието към магазина — кимна Имоджен. — И ще ни даде малко време да се съсредоточим върху обновяването му. Като заговорихме за това, преди да направим каквото и да било друго, има нещо, което трябва да обсъдим. Нещо много важно.