Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Всичко е готово… момчетата от „Комодо“ са ни запазили място за партито в четвъртък вечер и аз съм поканил Сантиана, Дейви и всичките ти приятели — гмуркачи.

— Благодаря ти — промълви Имоджен, прегърбена от вината за онова, което трябваше да изрече. — Но всъщност това е причината, поради която ти звъня. Знам, че трябваше утре да летя, но така се получи, че не мога да се върна точно сега.

— Шегуваш ли се? — попита Лука, разсънил се напълно.

— Налага се да оправя някои семейни неща тук. Важно е.

— А аз… аз какво съм, Имоджен? Господи, знаех, че ще направиш нещо такова. За колко време става дума?

— Не мога да искам от теб да ме чакаш…

— За колко време става дума?

— Четири, може би пет месеца — призна тя. — Ще се върна през септември със сигурност.

— Септември. Сериозно ли говориш?

— Можеш винаги… да дойдеш тук на гости. Ако искаш — предложи тя, осъзнавайки в мига, в който го каза, колко малко вероятно бе това.

— Добре — съгласи се Лука и Имоджен долови обидата в гласа му. — Слушай, трябва да обмисля всичко това. Не знам на коя от приказките ти мога да вярвам точно в момента.

— Ето — каза Джон следващия петък, като подаде на Анна чая в любимата й чаша с флорални шарки.

Тя притегли увитите си със завивката крака към себе си и стисна чашата в ръце, отпивайки глътка.

— Благодаря ти — усмихна се тя. — Имам нужда малко да се ободря, за да съм готова за днешния ден.

Джон седна до нея на леглото, докато закопчаваше копчетата на бялата си риза.

— Гледаш съвсем сериозно на това, нали? — попита и зелените му очи срещнаха нейните. — Всичко стана толкова бързо. В понеделник вечер за пръв път чух за това и оттогава почти не съм те виждал, докато вие с Имоджен обсъждахте вашия бизнесплан всяка вечер.

— На мен ли го казваш — въздъхна Анна. — Аз самата не съм сигурна дали всичко това не е просто фантасмагория или е реална възможност да започнем собствен бизнес. Знам само, че трябва да разберем.

Главата й все още не се беше прояснила от късното лягане — двете с Имоджен стояха до три през нощта да изпипват подробностите.

— Днешният ден ще ни даде по-точна представа — каза тя. — Консултантката по малък бизнес наистина ни помогна, когато поговорихме с нея в сряда, а след като днес можем да й покажем повече, би трябвало да ни помогне да изясним нещата.

— Ами успех с начинанието — пожела й Джон и я целуна по носа. — Приятно е да те виждам толкова запалена по нещо, въпреки че не мога да разбера съвсем защо се отказваш от сигурната си работа. Изглежда, че трябва да доведеш тази идея докрай.

— Риск няма… поне не сега — увери го Анна. — Ако нищо не стане, все още ще мога да се върна на работа. Още не съм казала нищо на никого в офиса. На шефа си казах, че си вземам почивен ден, за да свърша някои изостанали работи вкъщи.

— Това е добре. Все пак оставя някои възможности. Какво мислят родителите ти?

— Развълнувани са. Очевидно на татко не му е безразлично. Мама каза, че новината как ще се опитаме да стопанисваме магазина, го е накарала да й отвори вратата.

— Нали не мислиш, че надеждите му са напразни? — попита Джон, докато оправяше възела на вратовръзката си. — Не искам да ти внушавам негативни мисли, но ми се струва, че състоянието му е доста нестабилно.

— Той знае, че сме едва в началото. Но най-важното е, че у него се забелязва известно подобрение, въпреки че отказва да отиде при личния си лекар. Наистина се тревожим. Никога не е бил такъв, а мама, колкото и да го обича, не разбира много от емоции.

— Сигурно е много трудно — заяви Джон, — независимо от възрастта. Не мога да си представя да изгубя родител, с когото да съм бил толкова близък.

— Знам — съгласи се Анна. — Ние с Имоджен все се оплакваме от мама, но без нея сме загубени. Винаги е присъствала в живота ни, и то стабилно. Понякога вбесяващо, но стабилно.

— Това е важно — добави Джон.

Анна усети, че е разсеян, погледна будилника си и видя, че му е време да тръгва за работа. Той взе куфарчето си.

— Надявам се днес всичко да върви наистина добре — пожела й той и се наведе да я целуне. — Обади ми се.

— Благодаря, ще се обадя — усмихна се Анна и навлече халата си. — А сега трябва да събудя потенциалната си бизнеспартньорка.

След като Джон излезе, тя почука по вратата на свободната стая.

— Имо — повика я Анна, отвори внимателно вратата и надникна вътре. — Трябва да тръгнем до половин час.

Имоджен простена тихо, а после отвори очи.