Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Е, може би ще имаме нужда. Благодаря, че се отби, Сю. Искаш ли да оставиш телефонния си номер, за да се свържем с теб, когато наближи откриването?

— Номерът ми е в бележника с адресите — усмихна се Сю, посочвайки черния тефтер на тезгяха. — Но повечето дни минавам оттук, така че ще се отбия пак, да видя как я карате.

— Ще поддържаме връзка — каза Имоджен.

Сю се обърна и излезе.

— Анна — Имоджен завъртя очи, — много си добричка. Няма да станеш свястна бизнесдама по този начин.

— Баба Вив казваше, че на Сю й е било доста трудно напоследък — спомена Анна.

— Съжалявам да го чуя, но ние не сме благотворителна организация, Анна. Имаме шанс за ново начало. А ако наемем отново тази жена, мога да ти кажа, че ще го пропилеем.

— Баба трябва да е имала някаква причина да я наеме — възрази Анна в опит да оправдае Сю.

— Да, тя беше вечната защитничка на експлоатираните. Всички знаем това. Във всеки случай — Имоджен смени темата, — това не изглежда толкова зле отблизо. — Тя посочи шахматния под. — Би трябвало да се излъска идеално.

— Съгласна съм. Изглежда оригинално и не съм сигурна, че така или иначе бихме могли да си позволим нови плочки, не и след цялата тази боя, която купихме. Сега ще извадя парцала.

Анна наля кофа с гореща вода и добави сапун. Хепбърн заснова между краката й и тя се наведе да го почеше зад ухото.

— Заобичвам го все повече, знаеш ли.

— Не е толкова лош — съгласи се Имоджен. — За куче.

Анна натопи парцала в сапунената вода и се зае да мие пода. Хепбърн скачаше върху парцала и го гонеше с лай, а тя миеше плочките, докато бялото блесна изпод мръсотията.

— Струва ми се, че мястото му е тук. Създава ми усещане за дом.

— Е, въпреки всичко, мисля, че ще е по-добре да го държим далеч от кухнята, когато я посещават инспектори по хигиената.

— Какво мислиш? — провикна се Имоджен от паянтовата дървена стълба, на която се беше качила. Работеха вече три часа и тя украсяваше с кремаво бие горната част на белите стени. — Видях го в една от програмите по декориране на дома.

— На мен ми харесва — заяви Анна и остави една стара електрическа крушка на плота. С новите, по-ярки крушки, които беше инсталирала, помещението изглеждаше много по-ведро. — Не е ли време да пийнем чай?

Имоджен кимна. Анна извади пакет бисквити с яйчен крем от чантата си и включи чайника.

— Поръчах три типа машини за сладолед онлайн тази сутрин — каза тя. — Те са съвсем обикновени, но за начало би трябвало да ни свършат работа.

— Страхотно — одобри Имоджен, ровейки в един от шкафовете, докато не намери кутия с пакетчета чай. — Нямам представа какво ще правим с тях, но това е част от забавлението, нали?

— Точно така. Ще ги доставят в началото на другата седмица, така че скоро ще започнем да експериментираме.

Анна извади чаши от шкафа, а после се спря.

— Дали да не поканим някой от съседните магазини да пие с нас чай? Вече познавам Иви и тя е наистина приятна.

— Разбира се, защо не?

— Окей, идвам след минутка.

Анна излезе от магазина на Вивиен и отиде в магазинчето за сувенири на Иви.

Влезе и видя приятелката на баба си зад стелажите с кофички, лопатки и надуваеми играчки.

— Здравейте — провикна се тя.

Иви беше горе-долу на същата възраст като баба й, над седемдесет, но вместо роклите с широки поли и престилката, които бяха търговската марка на баба й, тя беше облечена с чифт джинси и карирана вталена риза, а боядисаната й в розово коса беше вдигната на хлабав кок. Тя като че ли не позна Анна.

— Вие сте Иви, нали? — попита Анна, заобикаляйки една надуваема риба и се приближи до тезгяха. — Аз съм Анна, внучката на Вивиен. Ние със сестра ми току-що поехме магазина за сладолед.

— Анна. О, разбира се. Здравей — усмихна се Иви. — Вече си спомних коя си. Вивиен винаги се надяваше, че вие двете ще можете да поемете магазина от нея някой ден. Макар че на всички ни се искаше да не беше толкова скоро.

— Така е — промълви Анна.

— Щях да дойда на погребението, само че… — Гласът й заглъхна за миг. — Ами имам толкова много работа около магазинчето.

— Имате ли време за чаша чай? — каза Анна. — Имаме и бисквити.

Иви се усмихна.

— Прочетохте ми мислите. Ще сложа табелката „Затворено“, но когато не съм тук, повечето от клиентите ми знаят, че ще ме намерят в магазина за сладолед.

Анна се усмихна.

— Чудесно. Ще се запознаете и със сестра ми.

Двете се върнаха заедно в магазина и Анна отвори вратата, за да пусне Иви пред себе си.