Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Ау — възкликна той, като влезе в кухнята и видя бъркотията, сътворена от усилията на Анна и Имоджен. Върху всяка повърхност се мъдреха купи за смесване, а стената беше опръскана със сладолед от първия път, когато бяха препълнили машината. — Какво, за бога…

— Експериментираме — обади се Имоджен, като му предложи купа с един от готовите сладоледи. — Този е боровинков.

— Много е хубав. — Джон кимна и се извърна да включи чайника и да извади своята чаша от шкафа. — Някой да иска чай? — попита.

— Току-що пихме, благодаря. Ама сериозно, Джон, опитай сладоледа — настоя Имоджен и му подаде лъжичка с боровинков сладолед.

Анна поклати глава и даде знак на Имоджен да върне лъжичката.

— Той не е идеалният дегустатор на сладолед.

— Боя се, че не понасям лактоза — обясни Джон, като добави капка соево мляко в чашата си с чай. — А дори и да не бях, опитвам се да остана здрав. Извинявайте. Макар че изглежда възхитително.

— Е, имаш право — съгласи се Имоджен и се обърна към Анна с усмивка. — Значи за нас ще остане повече.

Джон отнесе чая си във всекидневната, а Имоджен изсипа първото от сладоледовите им изделия — гъст ванилов сладолед — в пластмасова кутия за фризер. — Не е зле като за пръв опит.

— Мисля, че днес постигнахме много — отвърна й Анна. После напълни мивката с гореща вода и сапунени мехури.

Докато плакнеше телта за разбиване под струята, смисълът на днешния ден най-сетне започна да стига до съзнанието й. Те правеха, или поне се опитваха да правят онова, за което винаги беше мечтала — да си изкарва хляба от продажба на кулинарни изделия. Щеше да печели пари, да, но се надяваше с това да прави и хората щастливи.

— Джон добре ли е? — прошепна Имоджен на сестра си, след като той излезе от кухнята.

— О, добре е. Понякога има нужда да остане сам, това е.

— Не е заради мен, нали? Обещах, че ще остана само една-две вечери, а все още съм тук и ви се пречкам вече две седмици и половина. Е, не се тревожи — каза Имоджен. — Взех ключовете от къщата на баба Вив. Всъщност мама предложи да се нанеса там за известно време, за да държа нещата под око. Тя мисли, че засега е придумала Франсоаз и Мартин да не я продават на предприемачите, но все още не е сигурна на какво са способни.

— Убедена ли си? Нали знаеш, че си добре дошла тук. Всъщност не обръщай внимание на Джон. Ти си от семейството.

— Всичко е наред — успокои я Имоджен. — Честно. Вече прояви такава щедрост, а и къщата е съвсем наблизо. Ще се пренеса в края на другата седмица.

— Алфи — повика го Анна. Беше изминала седмица и сестрите бяха в апартамента на Анна в навечерието откриването на магазина. — Можеш ли да дойдеш да ни помогнеш? Ние с Имоджен оцветяваме нещо.

Алфи дотърча от стаята си и тръгна подир Анна към всекидневната. Подът беше покрит с вестници, а в средата имаше голям плакат, на който Имоджен довършваше надписа „ОТКРИВАНЕ!“

— Чакай да ти дам престилка — каза Анна и се върна с престилка с детски размери. — Имаме бои и пастели. Мислиш ли, че можеш да ни помогнеш?

— Да! — заяви Алфи, коленичи възбудено и си избра яркочервен пастел, докато Имоджен му завързваше връзките на престилката. — Алфи ще направи буквата А червена.

Той запълни очертанието, натискайки силно пастела.

— Аз пък ще рисувам в синьо — каза Имоджен, взе друг пастел и коленичи до него да оцвети друга буква.

— Това за сладоледа ли е? — попита Алфи Анна, като наведе глава към нея, когато тя клекна до него.

— Това е за магазина, да — усмихна се Анна. — Утре го откриваме.

Джон влезе, привлечен от шума.

— Какво става тук и може ли и аз да участвам?

— Ето, татко — каза Алфи и му подаде четка за рисуване.

— Колкото сме повече, толкова е по-весело — усмихна се Анна. — Този плакат ще го окачим отпред — обясни тя. — Ще е трудно да не го видят, не мислиш ли?

— Изглежда страхотно — съгласи се Джон. — Хваща окото. И вече сте раздали всички листовки, така ли?

— Да — отвърна Имоджен. — Раздавахме всеки ден, така че би трябвало да дойдат достатъчно хора.

— Съжалявам, че ние с Алфи няма да можем да дойдем — обяви Джон с разочаровано изражение на лицето. — Но от доста време сме уговорили тази среща с баба му и дядо му.

— Не се тревожи, напълно те разбирам — успокои го Анна. — И честно казано, сигурно ще се скъсваме от тичане. — Тя се обърна към Алфи. — Значи утре ще ходите в сафари парка заедно с баба и дядо, нали?

Той се изправи в цял ръст и изрева триумфално:

— Лъвове!