Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Права си — съгласи се Джес. — Джон е съкровище и във всеки случай кой няма проблеми? Все още не мога да повярвам, че вие двамата живеете заедно. Страхотно е. Преди да те срещне, той беше непреклонен, че ще страни от жените и от всякакво обвързване. Всъщност не бях сигурна да ви запознавам ли изобщо. Но ти го накара да промени решението си и двамата изглеждате наистина щастливи.

— Щастливи сме — отвърна Анна. — Вие с Ед определено спечелихте точки като сватовници. Но да се върнем на сватбата ти. Какво още остана в списъка, Джес?

— Може и да съжаляваш, че попита — разсмя се приятелката й и взе дебелия бележник.

— Станах рано, за да направя муса, така че всичко е готово — похвали се Анна на Имоджен сутринта в деня на сватбата на Джес и посочи гигантска купа с пухкав лек млечен шоколад на кухненския плот. — Сега остава да навием вафлата за мини фунийките.

— МУУСА — обади се Алфи от високото си столче, с личице омазано цялото в шоколад. — ОЩЕ МУУУУСА.

— Мисля, че вече хапна достатъчно — отбеляза Имоджен.

Тя си сложи престилката, завърза я отзад и надниква във фурната, където се печаха вафлите.

— Да — съгласи се Анна, като изтри лицето му с влажна кърпа. — Ако ти дам още, баща ти ще ме убие, когато се прибере.

— Вкусно — каза Алфи. — Алфи харесва мууууса.

— Ето го и качествения контрол — разсмя се Анна. — Остава само и гостите на сватбата да са също толкова доволни.

Анна беше станала в шест, за да започне, и изпитваше удоволствие от това, че приготвя храна за приятелите на Джес и семейството й. Хванеше ли дървената лъжица, веднага забравяше за работната седмица, сякаш ароматите в кухнята я отнасяха на някакво по-сладко място.

Ако можеше само да забрави миналата седмица с непрекъснатите й делови срещи и новата бюджетна криза в Брайтън Павилиън, през която не й остана и миг да се заеме с екипа си, да не говорим да работи по собствения си проект — посред нощ продължаваше да проверява електронната си поща в леглото. Новото повишение, което толкова я вълнуваше преди един месец, все по-тревожно започваше да й изглежда като две длъжности в една.

— Обещах на Джес да й направя сто бройки. Номерът с вафлите е, че трябва да се навият, още докато са топли. Мисля, че вече трябва да са готови.

Имоджен извади една тава с вафли от фурната и ги остави внимателно да изстинат върху решетката. След малко взе една вафла и я нави върху дъската в хлабава фунийка.

— Така ли? — попита.

— Мърляво! — обади се Алфи от високото си столче.

— Ммм, може и да е прав — призна Анна, като наклони глава, докато разглеждаше произведението на Имоджен. — Може би трябва да копираш по-точно картинката?

— Добре, де — намуси се сестра й, като погледна отново снимката на рецептата.

— Ето така — каза Анна, докато навиваше ловко три вафли, а после ги постави в кръглите стойки, които Джес им бе донесла, готови да се добави шоколадовия мус.

Имоджен въздъхна, опита отново и направи две по-стегнати фунийки.

— Така е по-добре — похвали я сестра й. — Трябват още само деветдесет — усмихна се тя — и достатъчно време, за да се приготвя за сватбата. Не съм сигурна какво ще си помисли за мен Джес, ако й се явя така.

— О, не знам. Престилката ти отива — отбеляза Имоджен, — а шоколадът по джинсите ти им придава луксозен вид.

Анна плесна игриво сестра си с една чиста шпатула.

— Значи съм дала напразно осемдесет паунда за рокля от модна къща „Карен Милън“ — каза тя, като си помисли за кораловата копринена рокля, на която не можа да устои и която сега висеше на вратата на гардероба й.

— Сериозно, Анна. Винаги изглеждаш като у дома си в кухнята. Всички го твърдят. Защо не направиш нещо по въпроса?

— Искаш да кажеш като работа ли? — попита Анна. — Винаги съм си мислела за това като за хоби, нещо, което да ме разтоварва. Никога не съм мислила, че мога да го правя за пари. Напоследък обаче все по-често се чудя…

— Видях как светна лицето ти в магазина — каза Имоджен. — Знам, че не само баба Вив е причината да не искаш да го продадем.

— За младоженката и за младоженеца — обяви Анна и чукна чашата си с шампанско с чичото на Джес, Гарет, под сватбената тента на Джес и Ед.

— Тези нещица са невероятни — каза Гарет, захапвайки една фунийка. — Джес ми каза, че трябва да благодарим на теб.

— Да, направихме ги със сестра ми — отвърна Анна, засияла от комплимента. — Радвам се, че ти харесват.

Анна хвърли поглед към младоженката, която седеше начело на масата. Във вталената си сатенена рокля с цвят слонова кост, с дантелени ръкави и високи обувки с каишки, тя изглеждаше по-хубава от всякога. Черните й къдри падаха свободно, добавяйки естествен и непретенциозен вид на изключителния й тоалет, а семплият букет от розови рози подчертаваше тена на лицето й. Беше една от булките, които въпреки всичко приличаха на себе си — и то в особено зашеметяващ вариант. Тя улови погледа на Анна и се усмихна.