Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Изглеждаш страхотно, Имоджен — радваше й се Джес. — Ти си единствената жена в Брайтън с тен в момента, поне това е сигурно. Все още ли ти харесва Тайланд?

На Имоджен й беше трудно да свърже някогашната тийнейджърка пънкарка Джес, която вечно бе залепена за Анна, с онази Джес, която виждаше в момента — преуспяла адвокатка по въпросите на човешки права, в елегантна червена рокля. Разбира се, най-голямата разлика в момента бе, че след като сега и Джес, и Анна бяха по-възрастни, на Имоджен й разрешаваха да излиза с тях.

— О, да — отвърна тя. — Искам да кажа, че е хубаво да видя Анна и така нататък, но…

— Не съм сигурна, че някога ще се върне — добави Анна с игрива въздишка.

— Слушай, съжалявам — каза Джес неловко, докато барманът пълнеше чашите им от изстудената бутилка. — Ако знаех, че ще си тук, щях да ти изпратя покана за сватбата…

— О, божичко, не се тревожи — махна с ръка Имоджен. — До миналата седмица и аз не знаех, че се прибирам.

— Обаче ще дойдеш на официалната вечеря — заяви Джес. — Анна знае всички подробности. С Ед ще ни бъде много приятно да си с нас.

— Звучи ми добре — зарадва се Имоджен, благодарна, че ще има какво да очаква.

Плановете й за идната седмица включваха най-вече да помогне на баща си и чичо Мартин да прегледат вещите на Вивиен и да подготвят част от мебелите за търг. Задачата не беше лесна и тя виждаше, че баща й има нужда от морална подкрепа.

— Така… — започна Джес, като проследяваше с молив списъка си, където повечето неща вече бяха зачертани. — Ти все още ли си готова да направиш кексчетата, Анна?

— Ами, за тях… — промълви Анна.

Сянка на паника премина по лицето на бъдещата булка. Тя имаше типичната бледа английска кожа, която порозовяваше при най-малкото загатване за стрес.

— Но нали обеща… — възкликна Джес с отчаяние в гласа. — Не си играй с мен, Анна.

— Не се тревожи — успокои я приятелката й. — Просто исках да съм сто процента сигурна, че искаш кексчета. Защото си мислех… кексчетата са остарели вече като идея, не мислиш ли? Веднъж направих мънички фунийки със сладолед — и тя вдигна два пръста, за да покаже миниатюрните им размери. — Бяха възхитителни. Пълнежът не беше точно сладолед, а по-скоро нещо като шоколадов мус, но бяха страхотни. И ще подхождат идеално на лятната тема.

— Идеята ми харесва — въздъхна Джес с видимо облекчение. — Всъщност тя е превъзходна. Пфу. Съжалявам, че се изнервих. Беше една ужасна седмица…

— Довери ми се — успокои я Анна. — Няма да те подведа. Искаш ли да ми помогнеш, Имо?

— Разбира се — прие с готовност сестра й. — Ще е забавно. Сватбата ти е в събота, нали?

— Да — отвърна Джес, прехапвайки силно устна, а после се разсмя. — Още само три дни. Разкъсвам се между възбуда и ужас. Но за щастие нямам съмнения относно омъжването си за Ед. В това отношение съм съвсем сигурна.

— Та какво се случи тази седмица? — попита Имоджен.

— Туристическата компания, към която се обърнахме за медения си месец в Антигуа. Видяхме по новините, че имали финансови затруднения и не отговориха на нито един от моите имейли и позвънявания.

— О, божичко — каза Анна. — Застраховани ли сте?

— Изобщо не знам — отвърна Джес. — Ед се занимаваше с това и не съм го питала. Имаше толкова работа по сватбата. Засега само стискаме палци всичко да проработи.

— Разбира се, че ще проработи — успокои я Имоджен. — Винаги изскача по някой проблем в последния момент, нали?

— Надявам се да си права. Ние с Ед очакваме тази ваканция още от миналата година. И честно казано, след стреса по организирането на сватбата, мисля, че наистина ще имаме нужда от нея. — Джес отпи голяма глътка вино от чашата си. — Анна, канех се да те питам. Нямаш нищо против Миа, нали? Знам, че не е много удобно, но не можем да не я поканим.

„Миа…“ Имоджен се опита да се сети къде беше чувала това име преди.

— Искам да кажа, те с Ед все още са добри приятели — продължи Джес. — Знаем, че онова, което направи не беше хубаво, да изневери на Джон, особено след като Алфи е толкова мъничък… но Ед не иска да взема страна. Джон като че ли не се разсърди, че тя ще присъства.

— Разбира се — каза Анна спокойно. — Виждам я доста често, когато вземаме Алфи и тя винаги се държи добре. Това е вашият ден, на теб и на Ед, и трябва да поканите, когото пожелаете.

— Добре, хубаво. Трябва да призная, че вие всички се държите като зрели хора.

— С Алфи по средата, това е единственият начин — усмихна се Анна. — Всички искаме най-доброто за него. Знаех от самото начало, че няма да ми е лесно с Джон, но той е човекът, в когото се влюбих. Смятам се за късметлийка, че го намерих.