Эбби Клементс - Карамел с морска сол

— Здравей, Джон — усмихна се Имоджен. — Доста време не сме се виждали.

— Имоджен ще остане с нас няколко дни — обясни Анна. — Надявам се, че нямаш нищо против. А що се отнася до кучето, ами има някои неща, които трябва да ти разкажа.

— Добре — отвърна приятелят й, смръщвайки леко чело, докато гледаше как Хепбърн обикаля около краката на Имоджен и каишката му се оплита в тях.

Кестенявата коса на Джон бе подстригана още по-късо, забеляза Имоджен, като бакенбардите му се сливаха с наболата брада. Изглеждаше по-спокоен, но това не бе изненадващо — когато го видя последния път, преди да замине за Азия, знаеше от Анна, че той беше в последния стадий на развода си.

— Ние с Алфи правим пица — предупреди той, като им махна да влязат в кухнята. — Останало ни е много тесто. Ще направим и за вас по една.

— Звучи идеално — зарадва се Анна, влезе в антрето и хвърли саковете. Алфи се втурна към нея. — Здравей, сладурче. Радвам се да те видя.

— Пица! — извика Алфи развълнувано. — Аз и татко правим пица.

— Това е страхотно, миличък — похвали ги Анна, хвана го за ръка и тръгна с него към кухнята.

— Та в завещанието на баба Вив имаше няколко изненади — обясняваше тя малко по-късно. — И не на последно място е завещала „Залез 99“ на нас с Имоджен.

— Така, нека си изясня тогава — започна Джон, разрязвайки прясно опечената пица на равни парчета. — Наследили сте магазин за сладолед, така ли?

— Точно така — отвърна Анна, като се облегна на стола си. — И да, както вече видя… куче.

— Хепхърн! — възкликна Алфи, седнал в столчето си. — Кученце! Сладолед!

— О, Боже, и двете магически думички наведнъж — усмихна се Джон, преструвайки се на уморен. — Да, сега имаме кученце. Но нямаме сладолед, Алфи. Съжалявам. За теб обаче има много вкусна пица.

— Алфи обича пица — отбеляза момченцето, отхапвайки от парчето, което му протягаше Имоджен, забравило за сладоледа.

— Във всеки случай, магазина, да… тя иска Имоджен и аз да го поемем. Създали са го с дядо Стенли и иска да остане в семейството.

Джон слушаше внимателно.

— Все още съм зашеметен от онази част с кучето — призна той. — Но продължавай.

— Съжалявам — прошепна Анна, когато Алфи се заплесна по нещо друго, — че не обсъдихме първо Хепбърн. Баба Вив настояваше той да остане в Брайтън.

— А що се отнася до магазина, няма за какво да се безпокоиш — намеси се Имоджен. — Аз се връщам в Тайланд, а Анна ще запази работата си.

— В общи линии това е — съгласи се сестра й. — Но утре ще трябва да идем да го огледаме, независимо от всичко… Имоджен иска да види в какво състояние се намира.

— Беше доста запуснат, когато ходихме там последния път — отбеляза Джон и наведе глава. — Може да го поизчистите, преди да го продадете. Предполагам, че това планирате да направите?

— Да — кимна Имоджен.

Анна се поколеба. Наистина ли щяха да зарежат всичко, още преди да са обмислили идеята?

— Всъщност — каза тя, — още не сме решили със сигурност какво ще правим.

Рано на другата сутрин Имоджен и Анна тръгнаха пеша към крайбрежния булевард. Небето беше изпъстрено с оранжеви ивици, а върху чакълестия плаж бяха подредени малки лодки с дъното нагоре. Въздухът се огласяше от бръмчене и звън от такелажа на малките плавателни съдове, който се удряше в мачтите им. По-нагоре на брега бяха застанали безмълвно няколко мъже с въдици в ръка, които наблюдаваха ранните вълни. Надясно от тях, като неизменна част от пейзажа на плажа, се извисяваха почернелите, изгорели руини на западния кей.

„Залез 99“ са намираше в Аркадата „Гранвил“, веднага след редица ярко боядисани плажни кабинки — релефна дървена табела в цветовете на залеза и рисунка на сладолед висеше над издрасканата с графити метална рулетка. Аркадата „Гранвил“ не беше оживена като района близо до Брайтън, отбеляза си Имоджен. Нямаше ги туристите, които се тълпяха около кея и магазинчетата за рибка с картофки и понички наоколо. Вместо това няколко местни момчета репетираха номерата си със скейтбордовете, чиито колела тракаха върху плочите, и понякога преминаваше самотен кучкар. Имоджен хвърли поглед и на другите магазинчета по улицата — магазинче за сувенири с надуваеми играчки и пощенски картички, будка за вестници и една по-малка врата със сърфбордове подпрени на стената и с жълта табела, рекламираща уроци по сърфинг.

Анна завъртя ключа в катинара, заключващ рулетката на витрината на магазина на Вивиен, и бавно я вдигна. Имоджен се наведе да й помогне.