Эрих Ремарк - Обичай ближния си

Всички замълчаха. Най-после руснакът запита колебливо:

— Извинете за въпроса, но защо тогава сте тук?

— Заради занаята си — отговори надменно другият. — Не съм беглец без документи. Аз съм изпечен джебчия и професионален картоиграч с всички граждански права.

На обяд им донесоха фасулена чорба без фасул. Вечерта им донесоха същото, наречено този път кафе и придружено с парче хляб.

В седем часа вратата тропна. Руснакът бе освободен, както бе предсказал. Той се сбогува с всички като със стари приятели.

— След две седмици ще намина в кафене „Шперлер“ — каза той на Щайнер, — дотогава ще ви освободят, и може да бъда в състояние да сторя нещо за вас. Сбогом.

Към осем часа първокласният гражданин и картоиграч бе готов да капитулира. Той извади пакет цигари и ги раздаде. Всички запушиха. Полумракът и светещите цигари придадоха на килията почти домашен изглед. Джебчията обясни, че полицията го задържала, за да види дали може да му припише някоя кражба от последните шест месеца. Той не смяташе, че ще успее. След това предложи да поиграят на карти и извади една колода от палтото си.

Стъмнило се бе, а електрическата лампа не беше запалена. Но картоиграчът можеше да се справи с всичко. Той отново протегна ръка и извади свещ и кибрит. Свещта бе закрепена в малка ниша в стената, откъдето засвети с мигаща светлина.

Пилето, полякът и Щайнер се наредиха.

— Няма да играем на пари, нали? — попита Пилето.

— Не, разбира се. — Картоиграчът се усмихна.

— Няма ли да дойдеш тук? — обърна се Щайнер към Керн.

— Не зная да играя на карти.

— Трябва да се научиш. Какво ще правиш вечер?

— Днес не искам. Утре.

Щайнер се обърна. Светлината издълба дълбоки бръчки в лицето му.

— Какво ти е?

— Нищо — поклати глава Керн. — Чувствам се само малко уморен. Ще полежа на нара.

Картоиграчът вече разбъркваше картите. Вършеше го с изискани и бързи движения.

— Кой ще раздава картите? — попита Пилето.

Първокачественият гражданин ги раздаде. Полякът получи деветка, Пилето дама, а Щайнер и картоиграчът — по едно асо.

Картоиграчът вдигна бързо глава.

— Равно!

Той изтегли ново асо, усмихна се и подаде колодата на Щайнер, който изтегли равнодушно най-долната карта от колодата — асо спатия.

— Какво съвпадение! — изсмя се Пилето.

Картоиграчът не се засмя.

— Откъде сте научили този фокус? — попита той учудено Щайнер. — От занаята ли сте?

— Не. Любител съм. Затова се радвам много на признанието на експерт като вас.

— Нищо подобно! — Картоиграчът го погледна. — Този фокус е измислен всъщност от мен.

— Наистина ли? — Щайнер угаси цигарата си. — Научих го в Будапеща. В затвора, преди да ме изгонят. От някой си Качер.

— Качер! Сега разбирам. — Картоиграчът въздъхна с облекчение. — Ето откъде е било! Качер е мой ученик. Добре сте научили фокуса. — Картоиграчът му подаде картите и погледна внимателно свещта. — Светлината е лоша, но ние играем само за развлечение, господа, нали? Честно и почтено.

Керн легна на нара и затвори очи. Изпълнен бе с неизразима сива мъка. Откакто бе чул тропането тази сутрин, той непрекъснато мислеше за родителите си. За пръв път от доста време насам. Видя баща си, какъвто изглеждаше след връщането си от участъка.

Един конкурент го бе наклеветил, че говори против държавата, за да провали малката му работилница за медицински сапун, парфюми и тоалетна вода и да я купи на безценица. Планът бе успял, както хиляди други по същото време. След месец и половина затвор бащата на Керн се бе върнал напълно смазан. Той не спомена нищо за преживените дни, но продаде работилницата на конкурента си за смешна цена. Скоро след това дойде и заповедта да напусне страната, а с нея и началото на безкрайното бягство. От Дрезден в Прага; от Прага в Бърно; оттам през нощта в Австрия; на другия ден през полицията пак в Чехословакия; след два дни — тайно прехвърляне на границата за Виена… Приготвяне на импровизирана шина от клони за счупената през нощта ръка на майка му: от Виена за Унгария: две седмици у майчините роднини: пак полиция; сбогуване с майката му, на която бе позволено да остане; понеже беше от унгарски произход; пак граница: пак Виена: продаване на сапун, тоалетна вода и връзки за обуща, постоянен страх от издайничество и залавяне; нощта, в която баща му не се върна; месеци самотен живот, прекаран в промъкване от едно скривалище в друго.

Керн се обърна и неволно блъсна някого при това движение. На нара лежеше нещо, прилично на вързоп — обитател на килията, петдесетинагодишен мъж, който не бе мръднал почти през целия ден.