Дэвид Балдаччи - Мишената

— Което означава, че или са избити, или са в концлагер — каза Роби.

— Вероятно — кимна Синия.

— Значи никой не може да им помогне.

— Съгласен съм и с това. Всеки опит за тяхното освобождаване ще предизвика мащабен международен инцидент, който в момента не можем да си позволим.

— Той помоли да закриляме семейството му, но ние се провалихме — тихо отбеляза Рийл.

— Нали говорехме за ответен удар? — побърза да подхвърли Роби, забелязал унинието й.

Синия разтвори папката, която лежеше на бюрото му.

— Именно това е причината да ви повикам. Що се отнася до директора…

— Той все още ли отрича подобна възможност? — вметна Рийл.

— За съжаление, да. Заровил е глава в пясъка и се надява всичко да отшуми.

— Страхотен план, няма що — рече с отвращение Роби.

— Може би. Но опциите са ограничени.

— Със сигурност можем да вземем някои предпазни мерки — каза Роби.

— Можем и го правим — отвърна Синия. — Предвид факта, че нашата мишена беше на най-високо ниво в управлението на КНДР, можем да очакваме ответен удар на същото ниво и тук.

— Президентът? — промълви невярващо Роби. — Няма как да не знаят, че не могат да стигнат до него.

— В Сикрет Сървис вече са предупредени да засилят охраната му, въпреки че тя и сега е сред най-добрите в света.

— Добре, сигурно не е президентът — кимна Рийл. — Но кой тогава?

— Вицепрезидентът? Председателят на Камарата на представителите? Важен министър? Член на Върховния съд? А може би ще хвърлят бомба в гъстонаселен район. При всички случаи мишената трябва да е подчертано символична, носеща посланието „Можем по всяко време да стигнем до вашите лидери или да ударим населението“. Ако успеят, това ще бъде много тежък удар срещу цялата държава.

— Но какъв ще е ендшпилът на подобна игра? — попита Роби.

— След ответния удар Пхенян може да представи на световната общност всички улики, сочещи наличието на американски заговор за свалянето на техния лидер.

— Светът няма да повярва на севернокорейците — отсече Роби. — Отдавна вече никой не вярва на налудничавите им обвинения.

— Но в този случай ще казват истината, нали? В същото време ние нямаме понятие до какво са се добрали. Чрез Пак или чрез Лойд Карсън. Директорът е убеден, че пробив не може да има, но неговото мнение е доста спорно.

— И противоречи на истината — добави с леден тон Рийл.

Роби помълча известно време, след което смени темата.

— Ти не си ни повикал тук да ни кажеш да не правим нищо, нали? — обърна се към Синия той.

— Не, разбира се. Исках да ви предупредя.

— За какво? — попита Рийл.

— Става въпрос за вилата, в която се е самоубил Пак…

— Е, и?

— Може би сте били засечени.

— Невъзможно! — каза Рийл. — Не видяхме никого, включително и на охранителните камери.

— Но предупрежденията, които идват при нас, сочат, че може би наистина сте били засечени. А ако е така, вие също се превръщате в мишени.

— Е, няма да ни е за пръв път — отвърна Роби и погледна Рийл. — Но ако имах право на избор, лично аз бих предпочел неонацистите пред севернокорейците.

Президентът Том Кашън закусваше със семейството си в личната им трапезария в Белия дом. Вече беше провел ежедневния брифинг и в момента се подсилваше с допълнителна чаша кафе. Предстоеше поредният напрегнат ден, в който времето му беше разпределено до последната минута.

Кашън погледна към противоположния край на масата, където седеше съпругата му Елинор, наричана Ели от него и най-близките й приятели.

— Хвърлих едно око на програмата ти за следващите два дни — каза той, сгъна сутрешния брой на „Уошингтън Поуст“ и го остави до почти недокоснатата закуска. — Доста е натоварена.

— Така е — отвърна Елинор и вдигна очи от чашата чай пред себе си. — В замяна на това твоята е доста рехава, мързеливецо — каза на шега тя.

— Е, не е чак толкова зле — примирено се усмихна президентът.

— Напоследък почти не се храниш, Том — отбеляза тя и кимна към чинията му.

— Стомахът ми не е добре — отвърна той. — Вероятно от времето.

— Ами иди да те види докторът. Имаш го изцяло на свое разположение.

— Ще го направя, разбира се — разсеяно кимна той.

— Кога се прибираш?

— Имам четири спирки: Сиатъл, Сан Франциско, Хюстън и Маями. По програма Еър Форс 1 трябва да кацне обратно тук утре следобед, точно в два.

— Напомня ми на предизборната кампания.

— Не е чак толкова претоварено. Помниш ли, когато обикаляхме по седем-осем града на ден?