Дэвид Балдаччи: Перфектният удар

Развълнуван от предстоящата смърт, Дъг Джейкъбс нагласи слушалките на главата си и увеличи яркостта на монитора. Картината стана кристално ясна, все едно самият той беше там.

Но слава богу, не беше.

Това там се намираше на хиляди километри, което обаче не си личеше на монитора. Никой не можеше да му плати достатъчно, за да е там. А и за тази работа си имаше други, по-подходящи хора. Джейкъбс съвсем скоро щеше да установи връзка с един от тях.

Погледът му пробяга по стените и прозореца на кабинета, който се намираше в слънчевия Вашингтон, окръг Колумбия. В ниска и обикновена на вид тухлена сграда, разположена в квартал с офиси, къщи и архитектурни паметници в различни стадии на разруха или реставрация. Но някои части от сградата на Джейкъбс съвсем не бяха обикновени. Сред тях бяха портал от солидна стомана и висок зид, който заобикаляше терена. Наоколо имаше охранителни камери, а по коридорите патрулираха въоръжени мъже в униформи. Никой отвън не можеше да предположи какво се случва зад тези стени.

А там се случваха много неща.

Джейкъбс посегна към чашата с току-що сварено кафе, в което беше изсипал три пакетчета захар. Картината на монитора изискваше максимална концентрация — нещо, за което му помагаха кофеинът и захарта. Той вече се настройваше за онзи миг на триумф, който щеше да последва след броени минути.

— Алфа едно, потвърди локацията — лаконично се разпореди в микрофона той. Изпита чувството, че е авиодиспечер, който отговоря за сигурността в небето над Вашингтон.

В известен смисъл съм такъв, каза си той. С единствената разлика, че крайната цел е смърт, а не сигурност.

Отговорът дойде почти незабавно.

— Тук Алфа едно. Локация седемстотин метра западно от целта. Шестият етаж от източната страна на жилищния блок, четвъртият прозорец отляво. При максимално увеличение би трябвало да видиш дулото на пушката ми.

Джейкъбс се приведе към монитора, хвана мишката и увеличи картината от този далечен град, предавана в реално време чрез сателит. Град, който беше дом на много врагове на Съединените щати. От перваза на прозореца действително стърчеше част от дуло, на което беше завинтен дълъг цилиндричен заглушител. Пушката беше серийно производство, но модифицирана по начин, който позволяваше да се убива от далечно разстояние. Разбира се, само ако беше поверена на човек с тренирани очи и ръце.

Сегашният случай беше именно такъв.

— Прието, Алфа едно. Фиксиран прицел?

— Да. Всички фактори са отчетени в мерника. Кръстчето е заковано върху мястото. Заглушителят на честотите работи. Залязващото слънце е зад гърба ми и срещу техните очи. Не рефлектира в оптиката. Позицията е много добра.

— Прието, Алфа едно.

Джейкъбс погледна часовника си.

— Местно време седемнайсет нула-нула?

— Да. Последни указания?

Джейкъбс отвори съответния прозорец на екрана.

— Всичко върви по план. Мишената ще се появи до пет минути. Ще слезе от лимузината. Предвидено е да отговаря на журналистически въпроси една минута, а след това ще му трябват десет секунди, за да влезе в сградата.

— Десет секунди? Потвърди.

— Потвърждавам. Но минутата, определена за интервюто, може да се проточи. В такъв случай действаш според обстоятелствата.

— Разбрано.

Джейкъбс отново насочи вниманието си към монитора. Така изтекоха минута-две, после го видя.

— Окей, кортежът се приближава.

— Виждам го. Липсват препятствия на линията на прицела.

— Минувачи?

— Наблюдавам движението вече цял час. Охраната го е изолирала с въжета. По този начин очертаха пътя, по който ще мине. Все едно че ми осветиха пистата за кацане.

— Точно така. Вече и аз го виждам.

Джейкъбс харесваше тази игра, която му позволяваше да бъде в центъра на събитията, без да присъства в зоната на опасност. Плащаха му повече, отколкото на човека от другия край на линията. Нещо, което на пръв поглед бе лишено от логика.

Стрелецът рискуваше живота си. При несполучлив изстрел или забавяне на оттеглянето щеше да умре. Докато тук, на това място, реакцията щеше да бъде пълно отричане на каквато и да е връзка помежду им. Снайперистът не разполагаше с никакви документи за самоличност. Просто щяха да го обесят. Такава щеше да е съдбата му в онази страна. Там бесеха. А понякога и обезглавяваха.