Дэвид Балдаччи - Мишената

Парализирана от изненада, тя не беше в състояние да отговори.

Мълчанието беше нарушено от мъжа с най-много лъскави дрънкулки на куртката.

— Доведете някоя друга, а тази кучка да бъде натоварена с три пъти повече работа от досегашната! — изръмжа той. — Намалете й дажбата, защото само ни изгуби времето!

Чанг-Ча си възвърна изгубеното дар слово само миг преди надзирателите да я сграбчат.

— Кажете ми какво трябва да правя!

Изкрещя тези думи толкова силно, че надзирателите машинално посегнаха към оръжията си. Явно се опасяваха, че е превъртяла и се готви да ги нападне.

Тишината се проточи цяла минута. Всички присъстващи мълчаха и я гледаха. В очите на човека, който я нарече кучка, проблесна нов интерес.

— Казаха ми, че си твърда малка кучка — каза той. — Въпросът е колко си твърда?

Ударът с опакото на дланта я събори на пода. Но десетгодишната Чанг-Ча светкавично скочи на крака и избърса кръвта от устните си.

— Това е нищо — поклати глава мъжът. — Не си въобразявай, че това те прави твърда.

Чанг-Ча събра кураж и го погледна.

— Кажи ми какво трябва да направя, за да се махна от тук, и аз ще го направя! — отсече тя.

Генералът я изгледа развеселено, но в следващия миг лицето му се вкамени.

— Не обсъждам намеренията си с боклуци — изръмжа той. — Други ще те запознаят с подробностите. Ако не се справиш, никога няма да се махнеш от лагера. Ще ги инструктирам да те държат полужива, за да останеш още десетки години тук. Разбираш ли какво ти казвам?

Чанг-Ча не сваляше очи от лицето му. Съзнанието й беше кристално ясно. Сякаш на мястото на мрака изведнъж се беше появила ослепителна светлина. Даваше си сметка, че това е единственият й шанс да напусне лагера. И беше твърдо решена да се възползва от него.

— След като не обсъждаш нещата с боклуци като мен, кой от тези хора може да ми каже какво трябва да направя, за да се махна от тук? — твърдо попита тя.

Мъжът изглеждаше изненадан от дързостта й, но бързо се окопити и махна с ръка към единствената жена в компанията.

— Тя!

След това се обърна и излезе.

Това беше първата и последна среща между Чанг-Ча и генерал Пак.

Събуди се от тихото проскърцване на вратата. На прага стоеше Мин.

Чанг-Ча се надигна в леглото и очите им се срещнаха. После махна с ръка и момичето побърза да се шмугне под завивката й.

Минута по-късно вече спеше дълбоко.

За разлика от Чанг-Ча, която остана будна, припомняйки си събития от един друг живот.

Нейният някогашен живот.

— Тя вече си е у дома жива и здрава — изтъкна Роби.

Двамата с Рийл си бяха поръчали ранна закуска в едно вашингтонско кафене.

— По чудо, Роби — рече с въздишка тя.

— Чудесата стават случайно, но не и това с нея.

Тя остави чашата с кафе и се взря в лицето му.

— Знаеш много добре какво искам да кажа. Даваш си сметка колко неща можеха да се объркат и всяко едно от тях да доведе до смъртта на Джули.

— Но това не се случи.

Рийл се облегна назад, сложи си слънчевите очила и отмести поглед.

— А Ърл? — попита той.

— Върнали са го в килията на смъртниците, където може да си говори сам колкото пожелае — мрачно отвърна тя. — Не му дават повече от седмица.

Телефонът на Роби издаде кратък сигнал. Той погледна дисплея и изпъна гръб.

— Синия.

— Слава богу, че не е Еван Тъкър — направи гримаса Рийл. — Днес не бих го издържала!

— Иска да отидем при него.

— Значи нещо става!

— Той никога не се обажда просто да си побъбрим. Рийл стана и изхвърли картонената чаша в близкия контейнер.

— В такъв случай да не го караме да чака — обяви тя.

— Получихме предупреждения — каза Синия. — При това доста настойчиви.

Седяха в кабинета му в Лангли. Навън заваля.

Рийл и Роби се спогледаха.

— В какъв смисъл настойчиви? — попита тя.

— Разполагаме с многобройни контакти в Южна Корея, Китай и Тайван. Те от своя страна имат свои, макар и скромни, контакти в Северна Корея, плавно в Пхенян.

— И какво се казва в тези предупреждения? — попита Роби.

— Казва се, че севернокорейците подготвят нещо.

— Ответен удар — коригира го Рийл.

— Съмнявам се, че може да е нещо друго — съгласи се Синия. — Тези хора не се отличават нито с такт, нито със състрадание.

— Но в замяна на това умеят да пазят тайна — подхвърли Роби. — Имаме ли идея какъв ще бъде ответният удар?

— По всичко личи, че са разкрили Пак. Семейството му вече е изчезнало.

— Не мисля, че е имал семейство — поклати глава Рийл.