Дэвид Балдаччи - Мишената

Междувременно автомобилите се приближаваха към портала с изключени светлини. Благодарение на електродвигателите, с които бяха оборудвани, придвижването им беше абсолютно безшумно. Охраната нямаше време да реагира. Бариерата отхвръкна встрани и тежките коли нахлуха в периметъра. Мъжете, които изскочиха от тях, светкавично се насочиха към основната сграда.

Двамата пазачи пред входа бяха обградени и завързани.

Рийл застреля пазача в коридора, който подслушваше „любовните подвизи“ на шефа си. А също и още един неонацист, който изскочи срещу нея с насочен пистолет.

Миг по-късно обаче се оказа залепена за стената, изпуснала оръжието от окованите си ръце след светкавичен ритник. Успя да запази равновесие, вдигна глава и се втренчи в лицето на огромния Албърт, облечен в черна есесовска униформа. Очите му се плъзнаха по бельото й, езикът му изскочи и облиза устните.

— Мисля да се позабавлявам с теб, сладурче — изръмжа той.

Ударът беше толкова бърз, че Албърт не успя да реагира. Улучен в слабините от тежкия ритник, той се прегъна на две. Без да му дава време да се опомни, Рийл се завъртя и му нанесе унищожителен саблен удар в десния бъбрек. Той нададе яростен вик, който обаче продължи само секунда. Използвайки отсрещната стена на коридора като площадка за изстрелване, тя се вдигна във въздуха и заби в задника му двата си крака едновременно. Все още прегънат на две, Албърт полетя с главата напред. Сблъсъкът на темето му със стената беше толкова силен, че вратът му се изви нагоре под невъзможен ъгъл в момента, в който главата отскочи назад. Резултатът отново беше огласен чрез фаталното пропукване.

Мъртвият Албърт падна на колене. Но Рийл вече летеше напред, без да изчака окончателното му рухване на бетонния под.

От коридора вляво долетя пронизителен вик и тя се насочи натам.

На прага на някаква врата се появи олюляващата се фигура на мъж с нож в гърдите. Секунда по-късно той се свлече на пода, а шапката му се търкулна до него.

Лора надникна през вратата, зърна Рийл и извика:

— Разделиха ни с Джули. Мисля, че е някъде в съседните стаи. Трябва да побързаме!

Двете хукнаха към дъното на коридора, защото от там се разнесе трясък на счупени стъкла, последван от викове и изстрели.

— Това е Джули! — извика Рийл. — Джули!

Вратата се оказа заключена, но тя пръсна ключалката с бърз изстрел и се втурна в стаята.

След което се закова на място.

На пода лежаха двама мъже, покрити със счупени стъкла. Джули се беше залепила за стената.

Зад прозореца помръдна нещо и Рийл светкавично извъртя пистолета. След което изпусна въздишка на облекчение.

Роби прекрачи перваза и скочи в стаята. Прибра пистолета си в кобура и потърси с очи Джули.

— Ранена ли си?

Момичето поклати глава и пристъпи към него. Натрошените стъкла заскърцаха под краката й. Роби я прегърна през раменете и погледна към мъжете на пода.

— Според мен са имали заповед да я убият в случай на нападение — подхвърли той.

— А ти ги гръмна през стъклото — отгатна Рийл.

Радиостанцията му изписука. Той я включи, изслуша човека насреща и кимна.

— Акцията е успешна. Няма жертви от наша страна. Повечето от мръсниците не са оказали съпротива.

— Не и най-важният — поклати глава Рийл.

— Няма да има затвор за господин Дайкс? — изгледа я Роби.

— Не и в този живот — отвърна тя. — Да се надяваме, че това ще му се случи в следващия.

Роби извади ножа си и преряза пластмасовите белезници, стягащи китките й. След това свали якето си и го наметна върху раменете й.

Джули местеше поглед от Рийл към Лора и обратно.

— Тя наистина ли е твоя дъщеря?

Рийл разтърка китките си и бавно поклати глава.

— Джули, запознай се със специален агент на ФБР Лесли Шепърд.

Жената се усмихна свенливо.

— Изглеждам млада за годините си — каза тя.

— ФБР не понася отвличанията — добави Роби. — По тази причина ни помогнаха с всички средства.

— ФБР? — вдигна вежди Джули. — Значи и суперагент Ванс?

— Тя държи на теб — каза Роби. — Заслугата за успешния край на тази операция до голяма степен е нейна.

— Имахте ли проблем да ни откриете? — погледна го Рийл.

Роби поклати глава.

— Как успяхте да ги проследите? — обади се Джули. — Чух с ушите си как Дайкс уверява хората си, че това е абсолютно невъзможно.

— Помогнаха ни нашите приятели в „Нешънъл Джиоспешъл“ — отвърна Роби. — Те донякъде управляват шпионските спътници.