Дэвид Балдаччи - Мишената

— Не съм в настроение.

Той измъкна пистолета си от кобура и го насочи към главата й.

— Веднага, Сали! Започвам да ставам нетърпелив!

Рийл се подчини.

Дайкс смъкна маратонките и чорапите й, а след това леко разтърка глезените й.

— Кожата ти все още е мека и гладка — обяви със задоволство той, после, с рязко движение разкъса гащеризона и го метна към стената. — Вече съм забравил как го предпочиташ — грубо или не. След теб през ръцете ми са минали толкова жени.

— На колко от тях трябваше да платиш? И колко други отвлече?

— Никога не си познавала добрите ми страни, нали?

— Защо бих си губила времето в едно толкова безплодно упражнение?

Рийл го изчака да се наведе над нея и го заплю в лицето. Той се надигна, избърса се с опакото на дланта си и посегна към пистолета.

Рийл скочи от леглото и с окованите си ръце изтръгна ластика от косата си. Разтегна го и го нахлузи като примка на врата на Дайкс още преди той да успее да се обърне. Тя се оттласна от пода и уви бедра около тялото му, с което блокира ръцете му. Почти едновременно се люшна назад и двамата паднаха на леглото.

Започнаха да се борят и пружините на матрака заскърцаха. Доловила приближаващи се стъпки към заключената врата, Рийл застена високо. Матракът продължаваше да скърца. По устните на Дайкс изби пяна. Той направи опит да извика за помощ, но тя го заглуши с пронизителни викове:

— Не спирай, недей! Давай, Mein Führer! — Леглото се тресеше толкова силно, че тя се уплаши да не рухне. — О, да! Да!

Стъпките се отдалечиха и заглъхнаха. Рийл си представи гадната усмивка на пазача, убеден, че шефът му я скъсва от чукане. Може би вече се облизваше при мисълта, че и той ще намаже скоро.

— Да, о, да! — продължи да вика тя.

Дайкс започваше да омеква под хватката й. Краката й направиха ножица и го стиснаха още по-здраво. Ластикът буквално разкъсваше шията му и той започна да се дави.

— Дай ми го! — изкрещя тя. — Дай ми го целия!

Взря се в лицето му, обърнато към нея. Очите му бързо кървясваха и започваха да се изцъклят. От устата му продължаваше да излиза пяна.

Дайкс се напрегна в последен опит да се освободи. Телата им паднаха на пода, но Рийл не разхлаби хватката си дори за миг. Десният й крак описа малък кръг и се стовари върху темето му.

— Сбогом, Леон — прошепна в ухото му тя. — Ако някъде в ада срещнеш любимия си фюрер, предай му да ми целуне задника! — После отново закрещя: — Да, да! Давай, мръснико!

Същевременно ръцете й натиснаха врата му надясно, а левият й крак блъсна главата му в обратната посока. Вратът му се прекърши с отчетливо пропукване.

Краката й разхлабиха хватката си. Тя се оттласна от него, повдигна безжизнената му ръка и свали часовника от нея. После, останала без дъх, бавно се надигна от пода.

Грабна пистолета му с все още окованите си ръце и пристъпи към вратата. Сведе очи към часовника, отброи пет секунди и стреля в тавана. Три пъти в бърза последователност.

След което се отприщи адът.

Камионът, който беше подминал вана по-рано, направи обратен завой и спря. От ремаркето излязоха три големи черни автомобила, във всеки от които имаше по осем души. Всичките с бронежилетки, уреди за нощно виждане и оръжие.

Автомобилите се насочиха към комплекса на неонацистите.

След тях потеглиха още десет души, паркирали мотоциклетите си на четиристотин метра по-назад. Те също носеха бронежилетки и уреди за нощно виждане, а оръжието им беше едрокалибрено. Сякаш бяха тръгнали на лов за мечки. Или поне за неонацисти.

Начело на тази група беше Роби. Изкачиха малко възвишение и бързо се спуснаха по обратния склон. Комплексът от няколко сгради, защитен от телена ограда, се появи на триста метра пред тях. Роби погледна часовника си и изчака пет минути. После направи знак на хората си да поемат напред.

Спряха на трийсет метра от оградата. Оптиката им бързо засече зелените контури на охраната. Бяха само трима. Групата на Роби се приближи с още петнайсет метра. С насочени пушки. Върху гърдите на униформените от другата страна на оградата се появиха червени точици.

Роби отново погледна часовника си, заковал очи в стрелката на секундарника.

После екнаха три последователни изстрела и той се понесе напред.

В същия миг гръмнаха пушките на неговите хора. Тримата часовои се свлякоха на земята. Не бяха мъртви, а само упоени. Никой нямаше намерение да ги лишава от тежките присъди, които ги очакваха.

Секунди по-късно Роби се прехвърли през оградата, следван от петима членове на екипа си. Посрещнаха ги с интензивна стрелба в момента, в който се приземиха. Те залегнаха и отвърнаха на огъня. Този път с бойни патрони.