Дэвид Балдаччи - Мишената

— Разбира се, разбира се — бързо закима мъжът. — Не бих искал да кажа нещо, което да…

— Не съм и си помислила друго — прекъсна го тя. — Нека спрем дотук.

Човекът поруменя и само кимна.

Въведоха я в малка стая с дървена ламперия и мигаща луминесцентна лампа на тавана. Светлината потрепваше толкова интензивно, че ако не беше свикнала с проблемите на електрозахранването в цялата страна, Чанг-Ча би получила мигрена.

Тя седна край маса с издраскана повърхност и сключи ръце в скута си. Погледна към бетонния под и се запита дали циментът е бил произведен в някой от трудовите лагери. Затворниците бяха много добри в този занаят. Може би защото трудната, опасна и нездравословна работа се изпълняваше по-добре от роби, отколкото от свободни хора. Или които се мислят за такива.

Вратата се отвори и в стаята влязоха двама мъже. Единият беше генералът, пред когото Чанг-Ча изложи неоспорими доказателства за вината на Пак и пусна записа на гласа. Знаеше, че този човек е един от преданите последователи на Пак — нещо, което насочваше подозренията към него. А това означаваше, че е готов на всичко, за да демонстрира лоялността си. След което щеше да се погрижи да я накаже за компрометирането на близкия си другар. Другият мъж носеше тъмен костюм с бяла риза без вратовръзка. Ризата беше старателно закопчана догоре. В ръката му се поклащаше обемисто куфарче.

Седнаха и любезно я поздравиха.

Тя почтително сведе глава и зачака. Отдавна беше усвоила правилото да отваря уста само в отговор на поставените й въпроси. В противен случай имаше опасност да я заподозрат, че разсъждава. А тя не искаше това.

— Планът се развива добре, другарко Ии — започна генералът. — Скоро ще бъдеш готова за великата си мисия в полза на родината.

Тя кимна.

Цивилният пое разговора.

За секунда Чанг-Ча си позволи леко разсейване. Колко съвещания беше провела в компанията на военни и цивилни? Всички те говореха много, но рядко казваха нещо, което да не й е известно. Цивилният извади три снимки от джоба на сакото си и тя отново насочи вниманието си към него.

Първата беше на жена. Тъмнокоса и красива. Сините й очи контрастираха с цвета на косата й. Ефектът беше забележителен — косата ставаше някак по-мека и подчертаваше очите й.

— Първата дама на Съединените американски щати — обяви мъжът с костюма.

— Империята на Злото, която иска нашето унищожение — бързо добави генералът.

Чанг-Ча знаеше коя е тази жена. Беше виждала снимката й при своите чести пътувалия в чужбина.

— Името й е Елинор Кашън — добави Костюма.

Тя знаеше и това, но само кимна.

Той посочи следващата снимка. Момиче на около петнайсет. Чанг-Ча веднага се досети кое е то. Тъмноруса коса и голяма прилика с жената.

— Клеър Кашън, дъщерята на Първата дама — поясни той.

Тя отново кимна. Предположението й беше вярно.

На третата снимка беше запечатано десетгодишно момче, чиято коса беше като на жената, но имаше меките кафяви очи на момичето.

— Томас Кашън-младши, кръстен на баща си, президента на Съединените щати — обяви Костюма.

— Това са мишените — ненужно добави генералът.

— Доколкото разбирам, те трябва да бъдат ликвидирани едновременно — подхвърли Чанг-Ча.

— Абсолютно — рече Костюма.

— От теб, другарко Ии — добави генералът.

Чанг-Ча веднага усети нотката на враждебност в тона му. Този човек би трябвало да се държи по-предпазливо.

— Разумно ли е да се очаква един човек да убие и тримата едновременно? — попита тя.

— Представиха те като велик воин, Чанг-Ча — каза генералът и я изгледа предизвикателно. — Нима ще се окаже, че не е така?

— Поласкана съм от тези думи — скромно се поклони тя. — Но не бива да допусна суетата да попречи на изпълнението на една толкова важна мисия. Аз я разглеждам логично — като човек, който и друг път е изпълнявал подобни задачи.

— Може ли по-конкретно? — рече Костюма.

— Трите мишени непрекъснато ще бъдат охранявани от агенти на Сикрет Сървис. Отделни екипи за всяко от децата и за Първата дама. Когато пътуват заедно, тези екипи се обединяват и се превръщат в значително по-сериозен противник, отколкото когато охраняват своите обекти поотделно.

Костюма се замисли, но генералът размаха ръце и с презрение отсече:

— Изключено! Нима предлагаш да изпратим в САЩ три отделни екипа за изпълнение на задачата? Това би означавало разпръскване на силите и сериозна опасност от провал. Пропадне ли една атака, със сигурност ще пропаднат и останалите! — Той грабна снимките от масата и ги разпръсна като карти за игра. — Ударът трябва да бъде нанесен едновременно срещу всички. Няма алтернатива. — Показалецът му отново се насочи към нея. — А ти ще си тази, която ще натисне спусъка, другарко Ии! По всичко личи, че нямаш проблем със свалянето на влиятелни генерали у нас. Което означава, че мисията в Америка ще бъде за теб детска игра.