Дэвид Балдаччи - Мишената

— Свалям само онези генерали, които са предатели — отвърна с равен глас Чанг-Ча.

В първия момент генералът понечи да се усмихне на думите й, но после изведнъж се втренчи в нея.

— Нима ме обвиняваш в… — започна той.

— Никого не обвинявам — прекъсна го Чанг-Ча.

Костюма вдигна ръка.

— Излишно е да се караме помежду си — рече той. — Великият вожд няма да остане доволен. Но в думите на другарката Ии има логика. Тя е изпълнявала дълга си и е била богато възнаграждавана от нашия Вожд.

Изявлението му моментално изтри гнева от лицето на генерала.

— Колегата ми е прав — примирено въздъхна той. — И ти също, другарко Ии. Разкрила си един предател, което е било твой дълг.

— Но въпреки това ще работя сама?

— Няма да бъдеш сама — отговори генералът, а Костюма само кимна. — Ще те придружава цял екип, но тези американци ще умрат от твоята ръка. — Успя да окачи нова усмивка на лицето си и добави: — Ти си жена, другарко Ии. Американците винаги са проявявали слабост към твоя пол. Те не вярват, че една жена може да им причини зло.

Чанг-Ча замълча и го загледа втренчено. Генералът неспокойно се размърда и отмести очи.

Костюма извади тънка папка от куфарчето си и й я подаде.

— Това е предварителният доклад за трите мишени. Трябва да го запомниш наизуст, а след това ще получиш и още информация.

— Има ли конкретен план за времето и мястото на нападението? — попита Чанг-Ча.

— Работим по въпроса. Имаме няколко варианта, от които ще изберем най-добрия. Междувременно ти прочети тези материали и започвай подготовката си. Обърни внимание и на английския си. Съвсем скоро ще получиш документите за влизане в Съединените щати — твоите и тези на екипа ти. Очакваме да бъдеш готова за действие по всяко време.

Тя стана, пое папката и я пусна в чантата си.

Генералът събра снимките и й ги подаде.

— Ще ти трябват, другарко Ии — рече той, изгледа я със снизхождение и добави: — Трябва да изучаваш тези лица до момента, в който ще ги ликвидираш.

Чанг-Ча мълчаливо прибра снимките и тръгна към вратата.

Взе метрото до дома си. Последните няколко пресечки извървя пеша. Размина се с няколко души, без дори да ги погледне, но въпреки това не пропусна да засече мъжа, който я следеше. Стигна до блока и изкачи стълбите към апартамента си. Там си направи чай и включи уреда за ориз. След това седна до прозореца и отвори чантата си.

Преди да извади папката и снимките, надникна към улицата. Преследвачът не се виждаше, но беше някъде наблизо. Тя усещаше присъствието му.

Остави настрана снимката на майката и насочи вниманието си към момичето. Клеър Кашън. Според информацията беше на петнайсет, родена през март. Учеше в училище, носещо името „Сидуел Френдс“. Продължи да чете. „Сидуел“ се оказа основана от квакерите смесена гимназия, разположена в комплекс от хубави сгради. Докладът съдържаше необходимите детайли. Оказа се, че квакерите са религиозна група, която се гордее със своята вяра в ненасилието. Доста глупав принцип за основаване на религия, помисли си Чанг-Ча. Никой не може да изключи насилието, защото то често се оказва необходимо. А когато повечето религии го използват рутинно, онези, които не го правят, са под постоянната заплаха от унищожение.

Тя продължи да чете, като от време на време поглеждаше през прозореца. Преценяваше фактите, преди да ги запечата в главата си. Но скоро се разсея и започна да мисли за други неща.

По всичко личеше, че „Сидуел Френдс“ е много престижно място, където учеха деца от известни фамилии. След отличното образование там много от тях отиваха в елитни университети. Като Харвард, за който беше чувала, и Станфорд, за чието съществуване не знаеше. Беше посещавала Близкия изток, където момичетата в някои държави не получаваха никакво образование. Явно тамошните власти бяха решили, че не си заслужава да обучават момичетата, но Чанг-Ча смяташе, че те струват повече от момчетата.

Момичетата в Северна Корея получаваха образование, с изключение на онези, които бяха в трудовите лагери. В „Йодо“ тя ходеше на училище не за знания, а само за да се научи да смята, да пише и да признава греховете си. Много скоро след това я изпратиха на работа в мината.

Докато разглеждаше хубавите сгради на „Сидуел Френдс“, в душата й потрепна някакъв копнеж.

После се прехвърли на момчето, Томас-младши. Той учеше в „Сейнт Олбънс“. Според папката това беше името на първия британски мъченик свети Олбън. Сградите бяха от камък и приличаха на замъци. Прекрасни сгради, в които, за разлика от „Сидуел Френдс“ се учеха само момчета.