Дэвид Балдаччи - Мишената

Президентът се изправи, пъхна ръце в джобовете си и нервно започна да крачи напред-назад.

— Това не е истина! — прошепна той. — Не мога да повярвам, че позволих да бъда вкаран в тази… идиотска ситуация!

— Според мен трябва да запазим спокойствие и да обмислим нещата — обади се Потър, но и неговото лице беше пребледняло.

— Лесно ти е да го кажеш, Джош — презрително го изгледа президентът. — Може би защото историята ще отбележи личния ти принос само с някоя глупава бележка под линия. Аз обаче ще понеса цялата тежест на удара. Аз ще бъда президентът в немилост.

— Разбира се, сър — почервеня като рак Потър. — Не го оспорвам. Аз…

Президентът вдигна ръка да го прекъсне и се тръшна в креслото.

— Просто недей, Джош — уморено въздъхна той и се извърна към Тъкър. — Да чуем какво предлагаш.

Шефът на ЦРУ се замисли за момент. Останалите двама не сваляха очи от лицето му.

— Предлагам да открием и ликвидираме генерал Пак, докато все още се намира във Франция, а след това да хвърлим вината върху севернокорейските тайни служби.

— Да го убием?! — зяпна президентът. — Но аз му дадох дума, че…

— Това е минало — прекъсна го Тъкър. — Сега говорим за настоящето. На всичкото отгоре Пак е виновен за цялата бъркотия. Би трябвало да знае, че Карсън е компрометиран и изобщо да не посяга към проклетия телефон! Той се прецака. А когато човек се прецака, трябва да плати цената. Е, това е цената!

— Неговата смърт? — възкликна президентът. — Или по-точно неговото убийство?

— С какво ще ни помогне това? — попита Потър.

— Борбата за власт в Северна Корея никога не спира. Съвсем наскоро имаше неуспешен опит за ликвидирането на Ун. Ще използваме това като алтернативно обяснение, което ще им натикаме в носа — разбира се, с помощта на нашите съюзници. Основната ни теза ще бъде, че те ни обвиняват в нещо, което сами са извършили. Ние отричаме абсолютно всичко, без да навлизаме в детайли, които на даден етап биха могли да ни компрометират. Но всичко това ще бъде възможно само ако пожертваме Пак.

Президентът понечи да каже нещо, после се отказа и замислено поклати глава.

Потър и Тъкър нямаха никакво желание да нарушават мълчанието.

— Дори Соломон би се затруднил в намирането на решение — въздъхна най-после президентът. — Защото става въпрос за избор между страшното и ужасното.

— Така е, сър — съгласи се Тъкър.

— Ако приемем предложението ти, трябва да го направим веднага.

— Екипът ми е готов. Може да потегли незабавно.

— Роби и Рийл? — остро попита президентът.

— Роби и Рийл — каза Тъкър.

Отново настъпи мълчание.

— Взехте ли решение, сър? — попита след продължителната пауза Тъкър.

— Не мога да повярвам, че това се случва — каза унило президентът. — Но то се случва . Извървяхме твърде дълъг път, за да се върнем обратно.

— Боя се, че е така.

— Е, поне не започнахме война, нали? Няма загинали американци.

— Засега — промърмори под носа си Потър.

— Не, сър — твърдо отвърна Тъкър.

Президентът се изправи, обърна се с гръб към него и подхвърли:

— Направи каквото трябва. А когато всичко свърши, можеш да помислиш за кариера извън моята администрация. Приключих с теб, Тъкър.

След тези думи той се обърна и напусна залата.

Чакаха. От доста време.

Рийл и Роби се спогледаха при шума от отварянето на вратата и се обърнаха едновременно.

Очакваха появата на Маркс и леко се стреснаха, когато на прага се изправи директорът на ЦРУ Еван Тъкър.

Той енергично се приближи. Фигурата му излъчваше спокойствие и самоувереност. Разкопча сакото си, седна и посегна към бутилката минерална вода на масата. После се обърна към сътрудничката, която бе влязла с него.

— Кафе — каза той и едва тогава обърна внимание на Роби и Рийл. — Искате ли нещо за пиене?

Рийл поклати глава, присви устни и кръстоса ръце на гърдите си.

— Не, благодаря — отвърна Роби.

Тъкър изчака пристигането на кафето. Жената излезе и затвори вратата след себе си. Той отпи една глътка и обяви:

— Докладваха ми, че сте се справили отлично с изпитанията в Бърнър Бокс. Моите поздравления.

— Това означава ли, че приключихме тук? — попита Рийл.

— Маркс не ви ли каза? — изненада се Тъкър.

— Каза, че времето изтича и затова трябва да ускорим нещата — отвърна Роби.

Рийл мълчеше и го гледаше.

— Може би аз не съм бил достатъчно ясен — призна Тъкър.

— Защо тя не присъства на тази среща? — попита Роби. — Нали ръководи операцията?