Дэвид Балдаччи - Мишената

— Маркс не ръководи всички операции — отвърна Тъкър. — Аз съм директорът.

— Каква е задачата?

— Да, каква е задачата, господин директор? — повтори и Рийл.

Тъкър отпи глътка кафе, после развинти капачката на бутилката с вода. Роби и Рийл забелязаха капчиците пот по челото му, въпреки че в стаята беше студено.

— Исках да ви я съобщя лично — започна Тъкър. — Главно защото въвеждаме изключителни мерки за сигурност.

— Значи заместник-директорът не е сред посветените, така ли? — попита Рийл.

— Не съм казал подобно нещо.

— И така, коя е мишената? — настоятелно го изгледа Роби.

Вместо отговор директорът махна към компютърните екрани върху масата, след което натисна няколко клавиша. Екраните оживяха и върху тях се появи снимката на мъж.

— Това е генерал Пак Чин Хе, началник-щаб на Корейската народна армия и член на Централния военен комитет на КНДР, който според някои наблюдатели е най-могъщата институция в страната.

— И именно той е мишената, така ли? — изгледа го Роби. — Защо?

— Не ти трябва да знаеш! — остро отвърна Тъкър. — Нищо ли не научи от престоя си в Бърнър? Изпълняваш заповедта и толкова. Никакви анализи. Твоята работа е да натиснеш спусъка, а не да задаваш въпроси на хората, които са заповядали това. — Той помълча известно време, после въздъхна и каза: — Съжалявам, но всички сме подложени на огромен натиск. Трябва да работим заедно за елиминирането на тази мишена. От това зависи националната сигурност.

Роби погледна към Рийл, която кимна и каза:

— Добре, ясно. Този човек трябва да умре. Но това означава ли, че се налага да заминем за Северна Корея? Ако да, как ще проникнем там и как ще се измъкнем? Или измъкването не фигурира в плана?

Тъкър прочисти гърлото си.

— Разбирам твоите притеснения, особено след онова, което се случи в Сирия — отвърна той.

— Добре е да го чуем, сър — каза Роби.

— Срещам се с вас, за да ви уверя, че не влагам лични чувства. А предстоящата мисия има далеч по-важни цели, затова нищо не бива да й попречи.

— И тъй, къде е мишената? — смени темата Роби.

— Ще бъде извън Северна Корея.

— Но къде?

— В момента е във Франция за медицински прегледи. Ударът ще бъде нанесен там.

— Защо във Франция? — замислено попита Роби. — Защо не в Китай или в Русия? Те са най-верните приятели на корейците.

— Не си направих труда да потърся отговор на този въпрос — отвърна Тъкър. — А и там ударът ще бъде нанесен далеч по-трудно, с всички шансове да предизвика международна криза.

— На практика премахваме втория човек в Северна Корея, но вие мислите, че това няма да предизвика международна криза, така ли? — изгледа го с недоверие Роби.

— Няма да обявим, че това е наше дело, за бога! Не сме единствените врагове на тази страна. Списъкът е дълъг. Мисля, че това прикритие ще бъде достатъчно. — Тъкър направи кратка пауза. — Ще насочим вината другаде. Може би директно към Северна Корея. Вътрешните врагове на режима съвсем не са малко. Не е трудно да се допусне, че някой от тях му е отмъстил за нещо. Никой няма да разбере, че сме били ние.

— Кога трябва да се случи всичко това? — попита Роби.

Тъкър отпи поредната глътка кафе и започна да си играе с капачката на бутилката.

— Тръгвате довечера — обяви той.

Роби и Рийл изненадано се втренчиха в него.

Директорът най-после вдигна глава.

— Давам си сметка, че времето за подготовка на операция от този вид е необичайно кратко — тихо добави той.

— Повече от кратко — поправи го Роби.

— Тюлените ликвидираха Бин Ладен в деня, в който получиха своите заповеди — изтъкна Тъкър.

— Но местоположението на мишената беше наблюдавано в продължение на седмици — незабавно реагира Роби. — Разполагаха с готови планове, получиха подкрепления. Всичко това им позволи да нанесат светкавичен удар. Нямаше опити за измъкване, нямаше обвинения. Искахме светът да знае, че ликвидирането му е наша работа. А това, което ни предлагате в момента, е свързано с далеч по-големи предизвикателства.

— Признавам, че има разлика — кимна Тъкър.

— На каква подкрепа от местните ще можем да разчитаме?

— На никаква. Трябва да се справите сами.

— А план за изтегляне? — попита Рийл. — Не казахте нищо по този въпрос.

— Имаме план за изтегляне.

— Сигурен ли сте? — изгледа го Роби.

— Без помощта на местните? — попита Рийл.

Лицето на Тъкър потъмня.

— Успяхте да се измъкнете от Сирия и да се прибере у дома без никаква местна помощ — нервно каза той. После отпи глътка вода и избърса потта от лицето си.