Дэвид Балдаччи - Мишената

— Но опасността от грешка беше изключително голяма — отвърна Роби. — Надявахме се, че този път няма да е така.

— Там ще можете да разчитате на известна помощ — бързо рече Тъкър. — Имаме достатъчно наши хора. Обещавам, че ще ви измъкнем.

— Защо тази промяна, господин директор? — приведе се напред Рийл и се вторачи в него. — Съвсем наскоро бяхме подложени на водно мъчение и ни предлагаха да подпишем фалшиви признания, а сега изведнъж проявявате такава загриженост за нас?

— Вече ви обясних! — изръмжа Тъкър, после се овладя и вече по-спокойно добави: — Нещата се промениха.

— Според мен наистина е така — облегна се назад Рийл. — Вече не говорим за първоначалната мисия. Нещо се е случило и ни изпращате да разчистим. — Тя отново се приведе над масата. — Каква беше първоначалната мисия?

— Нямам представа за какво говориш — отвърна Тъкър.

— Имате, и още как. Личи ви по потта на челото и страха в очите. — Замълча за момент, после попита: — Президентът знае ли?

Тъкър взе кафето си и стана.

— След няколко минути ще получите указания за подготовка. В момента, в който пристигнете във Франция, ще направите суха тренировка с цел ускоряване на всеки етап от операцията. После осъществявате удара и се прибирате у дома. — Очите му се заковаха в нейните. — Ако се справите, всичко ще бъде забравено!

Рийл също се изправи, гледайки го, без да мига.

— Много мило от ваша страна, господин директор — процеди тя. — Но не си спомням да съм ви искала прошка.

Ърл Фонтейн се обърна в леглото и погледна към съседа си.

— Хей, Младши — подвикна той. — Събуди се, да те вземат мътните!

Младши с мъка отвори очи и се втренчи в него.

— Кво? — тъпо попита той.

— Чух, че днеска ще ти преместят задника обратно в килията на смъртниците.

— Ха! Къде го чу, старче?

— Държа си ушите отворени, а не спя по цял ден като теб. Трябва да се наслаждаваш на живота, момче, докато все още можеш. Защото много скоро ще легнеш на два метра под земята, а отгоре ти ще расте мъх.

— Ще ме кремират, тъпако — изсумтя Младши.

— А на урната ще изпишат със спрей откъде си се домъкнал, а? От кой кенеф попадна тук, Младши?

Съседът му заплашително издрънча с веригата си.

— Имаш късмет, че аз съм тук, а ти си чак там! — изръмжа той.

— Нямаш представа колко си прав! Хич не ми се ще да осереш и мен, както осираш себе си!

— Я ме светни за нещо друго, старче — ухили се Младши.

— Какво? — отвърна на усмивката му Ърл. — Да те науча да броиш до десет?

— Знаеш за какво говоря. За докторката. И за глупостите, които й надрънка.

— Не знам за какво говориш, момче.

— Дъщеря, а? Ти никога не си имал дъщеря, старче.

— Имам, синко, имам.

— Според мен си намислил нещо и май ще се наложи да те докладвам.

— Тъй ли? — надигна се Ърл. — На кого ще ме докладваш? И какво ще му кажеш?

— Още не съм решил — почеса се по брадичката Младши. — Първо искам да разбера какво е намислил Ърл Фонтейн с дебелия си задник.

— И какво отговаря птичият ти мозък?

— Казва ми, че Ърл Фонтейн е намислил някаква измама. Иска някой да се домъкне тук и да го види, но само той знае защо.

— По дяволите, синко, бива те. Много те бива!

— Бива ме, я! — твърдо рече Младши.

— Ама не знам кой ще повярва на глупостите ти. Освен това скоро ще ти видят сметката. За тях си само статистика, Младши. Поредният номериран задник, когото подготвят за пътуването до оня свят. Сбогом, Алабама.

— Ще те изпея на докторката. Много ме бива да убеждавам жените.

— Бас държа, че е така — кимна Ърл и замислено потърка брадичката си. — Да, наистина те бива. Може би защото приличаш на оная филмова звезда, как му беше името… Аха, Брат Пит. Мацките си смъкват бельото само като го зърнат.

— Ще те изпея в момента, в който докторката се появи.

— Да, ама преди да се появи, теб ще те върнат при смъртниците.

— Тогава ще кажа на някой друг. Или ще поискам тя да ме прегледа в килията.

— Вярвам ти. Като нищо можеш да го направиш.

Ърл вдигна поглед към човека, който се изправи на вратата, после отново насочи вниманието си към Младши.

— Може пък да сключим някаква сделка, момче.

— Върви на майната си, Ърл.

— Това ли е последната ти дума, синко?

— Не е. Върви на майната си два пъти поред!

— По дяволите, синко. Какво е това под чаршафа ти?

— Кво?

— Под чаршафа, момче. Какво виждам там?

Ръката на Младши се плъзна под завивките. Когато я измъкна обратно, на лицето му се появи смаяно изражение.