Дэвид Балдаччи - Мишената

— По дяволите, Тъкър! — изригна държавният глава. — Наистина ли мислиш, че нещата са се развили по този начин? — След тези думи той се отпусна в стола си и отново затвори очи.

Тъкър и Потър се спогледаха, вероятно представяйки си кариерата, която ги чакаше. И която със сигурност щеше да бъде извън правителството.

Президентът помълча известно време, а после, без да отваря очи, подхвърли:

— Но ако Карсън е бил убит и никой, освен нас не знае за тази мисия, как тогава научаваме всичко това?

Тъкър се беше подготвил за този въпрос. Отговорите бяха няколко, част от тях доста дълги. Но той прецени, че е най-добре да отговори кратко.

— От генерал Пак. Щом е разбрал, че Карсън е убит, веднага ни информира.

Клепачите на президента най-сетне се повдигнаха.

— Каква ще бъде реакцията на корейците според теб? — попита той.

— Не мога да бъда сигурен, сър. Напълно е възможно да обявят пред света, че Западът е планирал ликвидирането на Великия вожд, за да постави на негово място генерал Пак.

— Кой ще повярва на подобни обвинения?

— Вършили сме такива неща, сър — отвърна с въздишка Тъкър. — В други страни.

— Но тази практика отдавна е прекратена, нали? Приели сме закон, според който… — Президентът поклати глава и мрачно добави: — По дяволите!

— Великобритания е най-верният ни съюзник, сър — обади се Потър. — Никой няма да повярва, че могат да предприемат нещо подобно без нашето съгласие.

— Ще изтезават Пак и семейството му, докато не им каже всичко — добави Тъкър. — Благодарение на високия си пост той разполага с достатъчно факти и детайли, които да подкрепят тезата им. Включително и за видеоконференцията, по време на която вие му дадохте дума за…

Юмрукът на президента се стовари върху масата.

— Не ми прехвърляй топката, Тъкър! За цялата бъркотия си виновен единствено ти!

— Напълно съм съгласен с вас, сър. Но…

— Какво?

Потър реши, че той трябва да отговори на този въпрос. Все пак беше съветник на президента и трябваше да го посъветва нещо.

— Но в крайна сметка вината ще падне върху вас, сър — обяви с извинителен тон той.

— Като Хари Труман, а? — каза президентът и скри лицето си в шепи.

Потър кимна и отправи мрачен поглед към Тъкър.

— Несправедливо, сър, но такава е истината. Вие ще поемете удара, а не директорът на ЦРУ.

Президентът свали ръцете си и се втренчи в Тъкър, който смотолеви:

— Със сигурност се надявахме на нещо по-добро, сър.

— Добре, обвиняват ни в заговор — примирено въздъхна президентът. — Изтезават Пак и той им изпява всичко. Според мен трябва да сме подготвени за нанасянето на контраудар. Знаем ли с колко време разполагаме? Предполагам, че Пак вече е арестуван.

— Той е извън Северна Корея — отвърна Тъкър.

— Какво?!

— Напуснал е страната по здравословни причини. Очевидно е предпочел да бъде лекуван от чуждестранни специалисти. Високият пост му позволява подобен избор.

— Къде се намира, по дяволите? — попита президентът, все още объркан от неочакваната новина.

— Във Франция.

— Но не са ли го арестували и там предвид развоя на събитията?

— Със сигурност са искали, сър. Но той е изоставил антуража си и е изчезнал.

— Защо, по дяволите, не започна с това?

— Защото исках да бъдете абсолютно наясно със ситуацията, преди да ви предложа възможните решения.

— Но след като се крие и не е арестуван от тайните служби, бихме могли да го измъкнем от там и да го скрием завинаги — подхвърли Потър.

— С какво обяснение? — изгледа го Тъкър.

— Не ни трябват обяснения! — отсече президентът. — Никой няма да знае, че го държим.

— В такъв случай те просто ще обявят на всеослушание, че сме се опитали да използваме Пак за сваляне на правителството в Пхенян в нарушение както на международното право, така и на собствените си закони. И че в момента го крием с намерението да му дадем политическо убежище в САЩ.

— Но няма да имат никакви доказателства!

— Те не боравят с факти, сър. Дори голите им обвинения ще предизвикат достатъчно смут и объркване. Фактът, че Карсън е британец, автоматично замесва и нашите приятели в Лондон. А фактът, че генерал Пак изчезва във Франция, ще хвърли петно върху колегите ни в Париж. Никой няма да повярва, че са действали сами, без благословията на Щатите. Това ще бъде истински пир за медиите, сър. Те ще се разровят докрай, ще преобърнат всички камъни. Ще бъдат повдигнати въпроси, отговорите, на които трябва да дадем ние. — Тъкър замълча за момент и ги погледна. — Ами ако истината излезе на бял свят? Лично аз нямам никакво намерение да влизам в затвора…