Дэвид Балдаччи - Мишената

— Аз също.

Роби се насочи към задната част на малката вила, а Рийл пое към входа. По време на посещението си през деня бяха монтирали няколко камери, реагиращи на движение. Включително пред предния и задния вход.

По пътя бяха прегледали записите с помощта на малък таблет. Камерите не бяха уловили нищо, с изключение на няколко птици и катерички. Никакви хора. Никакво движение към и от вилата.

Роби стигна до задната врата в момента, в който Рийл се изправи пред предния прозорец. Тук не ставаше въпрос за догадки, защото и двамата използваха портативни радиостанции, с чиято помощ докладваха всяка своя стъпка. В противен случай като нищо можеха да се изпозастрелят.

Огледаха малкото на брой помещения и се срещнаха в коридора отзад. Оставаше им да проверят една последна стая. По всяка вероятност спалня.

От там долетя едва доловим шум, засечен и от двамата. Вътре имаше някой.

Вдигнаха пистолетите си.

— Ще стрелям аз — едва чуто прошепна Рийл и докосна рамото му.

— Защо? — прошепна в отговор той.

— Защото съм единствената причина да си в тази бъркотия.

Няколко безшумни стъпки бяха достатъчни. Роби остана на място да я прикрива, а тя побутна вратата с крак.

Лампата светна. Точно според очакванията им. Оптиката им автоматично се адаптира към по-силната светлина.

На ръба на леглото седеше възрастен мъж по къси гащета и бяла тениска. Беше обут с бели чорапи и чехли. Безупречно сресана коса, спокойно поведение.

Куртката със звезди на пагоните беше внимателно сложена на стола до леглото заедно с шапката.

Тези наблюдения бяха бързо забравени.

Защото цялото им внимание беше насочено към пистолета в ръката на мъжа.

Прицелиха се едновременно.

Но до изстрели не се стигна.

— Не им позволявайте да наранят семейството ми — изрече с ясен глас на английски той. — А на вашия президент кажете да върви по дяволите.

После налапа дулото и натисна спусъка.

Роби отпи глътка изстинало кафе и се зае да оглежда останалите присъстващи в стаята. Намираха се в една от тайните квартири на ЦРУ на двайсет километра от Париж.

Рийл се беше облегнала на стената и не гледаше никого.

Заместник-директор Маркс четеше някакъв текст от дисплея на телефона си.

Андрю Виола седеше на един стол и гледаше в пода.

До него седеше Еван Тъкър, забил очи в тавана.

Маркс изключи телефона си и погледна към Роби и Рийл.

— Имате ли да добавите нещо към доклада? — попита тя.

Роби поклати глава.

— Не — отвърна Рийл. — Той явно очакваше появата ни и се застреля, преди да направим каквото и да било. Каза да не им позволяваме да нараняват семейството му и прати по дяволите нашия президент.

Еван Тъкър видимо потръпна. Рийл го изгледа с погнуса, но не каза нищо.

Роби остави кафето си на масата и се изправи.

— Някой ще ни обясни ли какво става сега? — попита той.

Въпросът му беше насочен към Тъкър, а не към Маркс.

Директорът го осъзна последен, главно поради последвалата тишина. Очите му срещнаха втренчения поглед на Роби.

— Какво искаш да кажеш? — бавно попита той.

— Че очаквам да чуя истината.

Роби направи няколко крачки към него. Рийл стори същото.

Виола скочи и застана между тях.

— Мисля, че всички трябва да си поемем дъх и да се успокоим — отчетливо обяви той.

— Отдръпнете се, Роби и Рийл! — заповяда Маркс. — Мисията приключи!

— Силно се съмнявам в това — стрелна я с поглед Рийл.

— Какво искаш да кажеш? — изръмжа Тъкър.

— Вторият най-влиятелен човек в Северна Корея слага край на живота си във Франция, а вие си въобразявате, че всичко свършва дотук?

— Мястото беше основно почистено. Нищо не може да ни свърже с инцидента. Освен това става въпрос за безспорно самоубийство. Това ще бъде установено в момента, в който открият тялото. Защото е истина.

— Шегувате се, нали? — каза Рийл. — Нима допускате, че параноичните корейци ще оставят нещата така? Нима забравихте голямата им мечта да бъдат някакъв фактор в международната общност?

— Защо мислиш, че ще им пука? — изкрещя шефът на ЦРУ.

— Защото сте се изпотили, Тъкър! Защото сте затънали до гуша! Последните думи на генерала бяха президентът ни да гори в ада. Искате ли да докладваме точните му думи в Белия дом? Президентът може би ще прояви интерес, защото става въпрос лично за него.

— Разбирам накъде биеш, Рийл — решително се обади Маркс и вдигна ръка. — Наистина разбирам! Но искам да спреш дотук. Веднага! Това няма да ни донесе нищо добро.