Дэвид Балдаччи - Мишената

Рийл понечи да отвърне нещо, но успя да се въздържи и гневно й обърна гръб.

— И тъй, какво правим сега? — попита Роби.

— Няма да разлайваме кучетата — отсече Тъкър.

— Наистина? Това ли ще бъде цялата ви стратегия?

— Според мен трябва да си събираме багажа и да се връщаме в Щатите — обади се Маркс. — Тук нямаме полезни ходове. — Тя погледна двамата агенти и каза: — Събирайте си нещата и да тръгваме!

Очите на Роби останаха заковани върху пребледнялото лице на Тъкър.

— При цялото ми уважение, сър, това няма да ни се размине току-така — мрачно рече той. — Независимо колко много го искате и вие, и президентът. Затова трябва незабавно да изградим нова стратегия за париране на корейците, които няма как да не реагират, повярвайте ми!

— Какво ти разбира главата от стратегии, Роби? — презрително каза Тъкър, но гласът му потрепна издайнически.

— Достатъчно, за да си давам сметка, че седим върху буре с барут, а Северна Корея разполага с ядрено оръжие. Те и без това не пропускат да ни хвърлят пясък в очите, когато им дадем шанс. А според мен в момента им предлагаме именно такъв шанс и те няма да се поколебаят да ни сритат в топките. Единственият въпрос е как ще го направят.

— Как според теб? — попита Маркс.

Тъкър местеше очи от единия към другия и мълчеше. Явно и той очакваше отговор на същия въпрос.

— Има два начина — намеси се Рийл. — Сериозен и ограничен. Сериозният означава да изстрелят ракета, а ограниченият — да изпратят свой екип убийци срещу определени мишени у нас.

Роби кимна в знак на съгласие.

— Кой от двата ще изберат според вас? — попита Маркс.

— Ракетата не означава нищо — отговори Роби. — Тя не може да достигне до нашата територия или до тази на някой от съюзниците ни. А и досега не са доказали, че имат заряд.

— Тоест остава другото — да изпратят екип убийци срещу мишена на наша територия — каза Маркс. — Но срещу каква по-точно?

— Мишените най-вероятно ще бъдат повече от една — поправи я Роби. — А ако сме планирали да отстраним техния лидер, може би и те…

— Това няма как да се случи, Роби — поклати глава Тъкър. — Президентът се охранява по най-добрия възможен начин.

— Може би да, може би не. Нека не забравяме, че съвсем неотдавна за малко не го ликвидираха, при това насред Белия дом!

— Северна Корея е известна с най-безмилостните убийци на света — добави Рийл. — На които изобщо не им пука дали ще оцелеят, или ще умрат — също като живите бомби в Близкия изток.

— Лично аз не вярвам, че ще дръпнат спусъка — поклати глава Маркс. — Това би означавало да ги изтрием от лицето на Земята.

Тъкър се изправи.

— Ще мислим, ако се стигне дотам — обяви той.

— Добре, така да бъде — направи крачка към него Рийл. — Но нека бъдем наясно и по един друг въпрос: опитате ли се да ни лепнете и този гаф, не само корейците ще бъдат по петите ви!

— Как смееш да ме заплашваш! — почервеня Тъкър.

— Това е повече от заплаха, господин директор.

Много добре знаете, че когато някой причини зло на мен или на моите близки, аз му отвръщам със същото. Без изобщо да ми пука какво знаме развява.

След това изявление тя се обърна и напусна стаята.

— Никога не ме затваряй в една стая с този човек, защото един от нас няма да я напусне жив! — каза Рийл. — И това няма да съм аз!

Бяха вече в Щатите, по-точно в апартамента на Роби.

— Аз не искам да бъда дори в една и съща сграда с него — промърмори Роби, докато шеташе из кухнята.

Рийл се наля нова чаша кафе, облегна се на плота и започна да следи работата му с тенджери, тигани и чинии.

— Често ли домакинстваш? — попита тя.

— Живея сам. Не мога постоянно да се храня навън. Списъкът от манджите ми е ограничен, но достатъчен. — Роби вдигна две кутии и попита: — Паста или ориз?

— Не съм гладна.

— Не си яла през последните четирийсет и осем часа! — възрази той. — Как е възможно да не си гладна? В Бърнър определено не преядохме.

— Добре де, паста — предаде се Рийл.

Роби напълни с вода една голяма тенджера и я сложи на котлона.

— Знаеш, че това всеки момент ще се превърне в голям международен скандал, нали? — подхвърли тя.

— Вероятно — съгласи се той, докато ровеше в шкафа за някакъв готов сос.

Не след дълго откри кутийка маринара и й подхвърли една твърда франзела.

— Нарежи я на дребни парченца и престани да се ядосваш. Доста ще ти помогне, ако си представиш, че Еван Тъкър изведнъж се е превърнал в хляб с маслини.