Дэвид Балдаччи - Мишената

— Повярвахте ли му?

— Не, по дяволите! — гневно каза Рийл. — Няма ли кой да му забрани вендетата?

— Бяха направени опити, но той се заинати. Персоналът е убеден във вината на бившия заместник-директор и онзи анализатор. Според тях и двамата са били предатели, които са си получили заслуженото. За съжаление, не тези хора управляват ЦРУ.

— Доколкото сме осведомени, имало е някаква сделка с президента — подхвърли Рийл.

— Да, там е работата, че конците се дърпат директно от Белия дом. Успях да науча, че от Ситуационната зала е била осъществена конферентна среща, на която са присъствали само президентът, директорът на ЦРУ и съветникът по националната сигурност.

— А екипът за наблюдение? — объркано попита Рийл.

— Освободили са го. Според мен за пръв път в цялата история. Само тримата споменати мъже са били свидетели на онова, което се е случило от другия край на спътника. В пълно нарушение на съществуващия протокол.

— Значи и вицепрезидентът не е бил там — отбеляза Роби.

— Това е твърде показателно — каза Синия. — Обикновено такива неща не минават без него.

— Чакай малко — сепнато го погледна Рийл. — Според теб не са искали свидетели на това, в което са участвали, така ли?

— Да — отвърна възрастният мъж. — Особено ако са се опасявали от евентуален импийчмънт.

— Отстранили са вицепрезидента, за да има кой да поеме властта, в случай че брадвата се стовари върху главата на големия бос — заключи Роби. — Това говори много.

— Тежко престъпление или наказуема постъпка — каза Рийл. — Според Конституцията това е достатъчно за искане на импийчмънт, но интерпретацията е твърде широка.

— Не и в света на разузнаването, откъдето винаги може да изскочи нещо друго — възрази Роби.

— Например покушение срещу държавен глава — каза Рийл и хвърли остър поглед към Синия. — Това има ли нещо общо с предстоящата ни мисия?

— Бих искал да ти отговоря, но не знам.

— Точно затова ударихме Ахмади, преди да завземе властта в Сирия. Още не беше станал държавен глава. Обратното би означавало престъпление.

— А Бин Ладен беше терорист, а не държавен глава — добави Рийл.

Синия се замисли върху чутото, после напълни гърдите си с чистия планински въздух.

— Малко са мишените, поради които президентът би рискувал политическата си кариера — рече той.

— Много малко — кимна Роби. — И между тях със сигурност не фигурира някой брутален диктатор, който мачка страната си. Да не забравяме, че Садам Хюсеин беше обесен не от нас, а от собствените си сънародници. Същевременно Африка няма важно геополитическо значение за нас. Никой не може да твърди, че е свързана с националните ни интереси.

— Аз се сещам за две възможни мишени — промълви Рийл. — Но за тяхното ликвидиране са нужни самоубийствени мисии. — Очите й се заковаха в лицето на Синия. — Мишената е поразена, но същото се случва и с изпълнителите. Могат да влязат, но не и да се оттеглят. Тоест ние сме мъртви.

— От което следва, че директорът вече е взел своето решение — каза Синия. — Но той уж го беше взел и предишния път…

Чанг-Ча не познаваше западняк, който прави разлика между китаец и японец, а още по-малко между севернокореец и южнокореец. Това се беше оказало много ценно за нейната работа. За света севернокорейците бяха зли и опасни, докато южнокорейците и японците изобщо не предизвикваха подозрения. Търпяха китайците, защото произвеждаха всичко, което останалите ползваха, а и Китай имаше страшно много пари. Поне така беше чувала.

След дългия полет до Истанбул тя беше взела влак, който в момента се намираше в Румъния и потегляше на запад. За пръв път в живота си виждаше нещо толкова луксозно, което се движи на колела. Този влак нямаше нищо общо с раздрънканите композиции в Северна Корея.

В слушалките й звучеше музика. Чанг-Ча обичаше да слуша музика, защото това й позволяваше да мисли за други неща. В момента го правеше с ясното съзнание, че много скоро това ще бъде невъзможно.

Панорамата зад прозорците беше забележителна. Тя обичаше да пътува с влак по няколко причини, сред които със сигурност бяха понижените мерки за сигурност. Но за това пътуване имаше друга причина, която се намираше в същия вагон, само през четири купета от нея.

Чанг-Ча беше видяла мъжа, но той дори не подозираше за нейното съществуване, защото нямаше нейния опит в наблюдението. Влакът пътуваше за Венеция и щеше да пристигне там след шест дни.