Дэвид Балдаччи - Мишената

— С колко време разполагаме? — попита Роби.

— Трябва да попитате заместник-директор Маркс — отвърна Спицър.

— На нея ли докладвате? — изгледа я Роби. — Или на Еван Тъкър?

— Йерархията е дефинирана ясно. Но при всички случаи нещата ще стигнат до Тъкър. Особено тези.

Роби кимна.

— Приключихме ли?

— Това ли искате? — изгледа го жената. Очевидно имаше предвид не само разговора.

Но въпросът й остана без отговор.

Препятствията по маршрута бяха от вида, който убиваше. Нещата в Бърнър Бокс никога не се вършеха половинчато. Единствената разлика беше присъствието на Аманда Маркс, която внимателно наблюдаваше как напредват по стоманеното въже, опънато на трийсетина метра над блатото. Бяха чували, че застоялата вода под тях гъмжи от отровни змии. И това със сигурност беше истина.

Никой от двамата не поглеждаше надолу. Нямаше смисъл.

В крайна сметка се добраха до противоположния край, откриха складираното там оръжие и продължиха напред.

Маркс вдигна ръка и направи знак на Рийл да поеме надясно, оставяйки противоположната посока за Роби.

Преградният огън ги посрещна трийсет секунди по-късно.

С бойни патрони. В света на Роби и Рийл винаги настъпваше момент, след който други муниции просто не съществуваха.

Продължиха да напредват като екип въпреки свистящите над главите им куршуми. Имаха мисия, имаха конкретна цел. Колкото по-бързо стигнеха до нея, толкова по-скоро щеше да спре стрелбата.

Маркс остана на място, тъй като операцията беше планирана за двама. Имаше достатъчно причини да наблюдава действията им с изострено внимание.

Изпита неволно възхищение от безупречния синхрон помежду им. Сякаш всеки знаеше предварително какво мисли другият. Достигнаха набелязаната цел за по-малко от двайсет минути и Маркс даде заповед за прекратяване на стрелбата.

Настаниха се в джипа и поеха обратно. Едва тогава Маркс им съобщи, че имат посетител.

— Кой? — попита Роби.

— Човек, когото познавате много добре.

Джипът ги свали на около километър и половина от обекта и продължи по пътя си. Минута по-късно иззад едно от близките дървета се появи Синия.

— И двамата ми изглеждате в добра физическа форма — отбеляза той.

Както винаги беше с костюм, вратовръзка и излъскани обувки. Насред гората изглеждаше доста странно. Косата му беше бяла, а лицето му бе обсипано с бръчки. Но очите му бяха все така живи и проницателни.

— Благодаря ти — прошепна в ухото му Рийл, докато го прегръщаше.

Роби го гледаше очаквателно.

— Получих телефонно обаждане от човек, който ви е интервюирал на това място — подхвърли Синия.

Роби и Рийл се спогледаха.

— Мъж или жена? — попита Рийл.

— Мъж. Извини се за продължителността на сеанса, както и че са ви понамокрили.

— Много мило от негова страна — отвърна Рийл.

— Освен това ми разкри, че разполага с план Б, в случай че вашето одобрение зацикли.

— Какъв е план Б? — попита Роби.

— Резервен екип за предстоящата мисия. Но вие двамата сте фаворити.

— Поласкани сме — каза Рийл. — А кога ще ни запознаят с мисията?

— За нея знае само един човек в Управлението, но това не съм аз.

— Само един? — вдигна вежди Роби.

— Еван Тъкър, нали? — добави Рийл.

Синия кимна.

— За мен това е крайно необичайно. За подобни мисии трябва да се знае само от тесен кръг, но кръг от един човек ми се струва проблематичен.

— Засега оцеляхме — каза Рийл. — Виждаш ли нещо, което може да промени това?

— Няма да говоря с недомлъвки, защото това няма да ви помогне с нищо. На този етап директорът е абсолютно раздвоен. Нуждае се от вас, но същевременно иска да ви накаже. Засега не е ясно кое от тези противоречиви становища ще вземе връх.

— Той ни подложи на водно мъчение в опит да изтръгне признания — подхвърли Роби. — Според мен това означава, че предимството е на страната на наказанието.

— На пръв поглед е така — съгласи се Синия. — Но за съжаление, нещата са доста по-сложни. По всичко личи, че си променя мнението не с дни, а с часове.

— А ти откъде знаеш? — попита Роби.

— Нали затова сме разузнавателна агенция — отвърна с усмивка Синия. — Законът не забранява да използваме уменията си спрямо вътрешни хора.

— Може би това е причината за появата на Тъкър — подхвърли Роби на Рийл.

— Идвал е тук да се срещне с вас? — попита Синия.

— Искаше да ни „увери“, че не става въпрос за лична вендета и че изтезанията, включително водното мъчение, били част от проверката за годност.