Дэвид Балдаччи - Мишената

— Но това е незаконно! — възкликна Спицър.

— Така е — съгласи се Роби. — Но не бързайте да пишете донесения.

— Защо? — попита Битърман.

— Вие сте умен човек, докторе — отвърна Роби. — Според мен отдавна сте разбрали какъв ще бъде резултатът от всичко това.

Битърман пребледня и хвърли нервен поглед към Спицър, която наблюдаваше Рийл.

— Не е ли по-добре да започваме със сеанса? — попита той.

— Може би сте прав — каза Рийл. — Хайде, давайте.

Двамата психолози подредиха записките си.

— При последния ни разговор засегнахме темата с ролите — започна Спицър.

— Съдия, заседатели, палач — бързо издекламира Рийл, с което предизвика любопитството на Роби.

— Точно така. Коя от тези роли играете в момента?

— На жертвата.

— И как се чувствате в нея? — обади се Битърман.

— Гадно.

— А вие? — попита психологът Роби.

— По-скоро като жертвено агне. Като разгневено жертвено агне.

— Значи смятате всичко това за нечестно?

— Служа на страната си в продължение на много години и съм рискувал живота си за нея. Със сигурност съм си спечелил повече уважение от това, което получавам тук. Същото се отнася и за Рийл.

— Но си давате сметка защо са се променили обстоятелствата, нали? — попита Спицър.

— Заради двама мъртви предатели? — вдигна вежди Роби. — Не, не виждам защо!

— Тя не е получила заповед да ги убива — изтъкна Битърман.

— Минала е по прекия път, нищо повече. Заповедта със сигурност щеше да дойде, повярвайте ми.

— По-вероятно щяха да бъдат съдени и да влязат в затвора — поклати глава Битърман. — Като всички шпиони и предатели преди тях.

— Имате ли представа в какво се бяха забъркали тези двамата? — изгледа го Роби. — Какво планираха?

— Нямаше нищо общо с продажба на тайни — добави Рийл, изчакала психолозите да поклатят глави.

— Беше нещо, за което светът никога нямаше да узнае — продължи Роби. — Съответно нямаше да има и съдебни процеси, след които да ги изпратят в затвора.

— Защото щяха да ги екзекутират, при това незабавно — добави Рийл. — Аз съкратих процедурата.

— И така да е — въздъхна Битърман. — Нека се върнем на въпроса за изпълнението на заповедите и вземането на самостоятелни решения.

— Без подчинение ще настъпи пълен хаос — добави Спицър.

— Хлъзгавият склон — каза Битърман. — Знам, че сте наясно с последиците.

— Случаят беше по-особен — тръсна глава Рийл.

— Изключението не само не потвърждава правилото, но го унищожава напълно — контрира Спицър. — Нашата работа е да ви направим психологическа оценка. Макар и да сме наясно, че сте били подложени на чисто телесни изпитания при престоя си тук, ще се фокусираме върху вашия дух, а не върху физическото ви състояние. Въпросът ми е дали все още притежавате менталната дисциплина и мозъчната нагласа, необходими за оперативна работа?

— Или сте склонни да си измислите собствена мисия, вместо да изпълнявате заповеди? — добави Битърман.

— Когато сме на терен, постоянно импровизираме — каза Роби.

— Не говоря за импровизациите — отвърна Битърман. — Всички добри агенти прибягват до тях. Имам предвид да изчезнете и да подготвите съвсем друга мисия, с цел да накажете виновните. Все още ли имате нагласата да изпълнявате единствено заповедите, които получавате?

Рийл понечи да отговори, после спря. Роби изглеждаше несигурен, за пръв път от началото на разговора.

Психолозите мълчаха и чакаха.

— Не знам — промърмори най-сетне Рийл.

Роби не каза нищо.

Спицър и Битърман започнаха да пишат нещо в бележниците си.

— Какво ще стане, ако не можем да дадем категоричен отговор? — вдигна глава Роби. — Ще ни обявите за негодни?

— Това не го решаваме ние — отвърна Спицър. — От нас се очакват само препоръки.

— А какви биха били те сега, в този момент? — попита Рийл.

Спицър погледна колегата си.

— В този момент всеки отговор би бил лишен от смисъл — рече Битърман.

— Защо? — попита Рийл. — Тук сме от известно време, а те едва ли ще ни отпуснат цяла година за размисъл. Все пак трябва да решат дали сме годни за изпълнението на конкретна мисия, нали?

— Отговорът ми е същият — отвърна Битърман, а Спицър само кимна.

— Всъщност искате ли да се върнете на работа? — попита след известно време тя, оглеждайки ги един след друг.

— Тази работа е целият ми живот — отвърна Рийл.

— Това не е отговор — поклати глава Битърман.

— Но е единственият, който мога да дам в момента — каза твърдо Рийл.