Дэвид Балдаччи - Мишената

Тя изсумтя и се отдалечи.

Усмивката на Ърл се стопи. Отново погледна Младши.

Лошо. Много лошо.

— Трябва ми категоричната ти позиция!

Еван Тъкър закова поглед в лицето на мъжа, който седеше от другата страна на заседателната маса.

Андрю Виола с нищо не показа, че е изненадан от това искане.

— Позицията ми е тази, която определите вие, сър — спокойно отвърна той.

— Думите не означават нищо, Виола.

— Мисля, че тук не става въпрос само за думи, сър. Изпълних заповедта ви съвсем точно.

— Но въпреки това нямаме признания.

— Подложихме ги на три сеанса, сър. При четвърти най-вероятно щяха да са мъртви. Подобен изход не ви задоволява, нали? А те наистина са железни, това можем да им го признаем.

— Не ме интересува какви са, особено Рийл.

— Разбрах, че сте посетили Бърнър?

— Да. Разговарях с Роби и Рийл.

— По план ли премина всичко?

— За какъв план говориш? — подозрително го изгледа Тъкър.

— В смисъл получихте ли резултата, който очаквахте?

— Казах им, че трябва да са готови на всичко за успешното приключване на предстоящата мисия. Казах им още, че водното мъчение е било тест на способностите им да издържат на подобни изтезания, в случай че бъдат пленени.

— Окей — отвърна с равен глас Виола.

— Казах им истината, ако това те интересува — добави Тъкър.

— Дори за миг не съм си помислил нещо друго, сър.

— Работата е там, че те са най-добрите оперативни агенти, с които разполагаме в момента. Единствените подходящи за тази мисия. Това може и да не ми е по вкуса, но съм длъжен да загърбя личните си чувства в името на крайната цел.

— Разбирам.

Пръстите на Тъкър нервно забарабаниха по масата.

— Но Маркс се оказа голямо разочарование — добави той.

— Тя е първокласен агент. Не мога да кажа нищо против нея.

— Ако изиграеш картите си както трябва, нищо чудно ти да станеш заместник-директор — подхвърли Тъкър.

Виола видимо се почувства неудобно.

— Моите уважения, господин директор, но аз не ставам за такива постове — отвърна той. — Мисля, че силата ми е в оперативната работа и винаги е била там. Много съм далече от политиката и дългосрочните стратегии.

— Когато човек осъзнава слабостите си, лесно може да ги превърне в предимство.

— Трябва да изчакаме и да видим как ще се развият нещата, сър.

Тъкър кимна.

— Мисията, за която ги подготвяме, вероятно ще се окаже най-важната за последните петдесет години, а може би и за дейността ни като цяло — подхвърли той.

Виола се облегна назад. Очите му леко се разшириха от това признание, но чертите му издаваха скептицизъм.

— Не преувеличавам, Виола. Изобщо не преувеличавам.

Агентът не отговори.

— Мислиш ли, че ще се справят? — попита Тъкър.

— Не бих заложил срещу тях. Вие сте прав, като казвате, че са най-доброто, с което разполагаме в момента.

— По способности, но не и по лоялност. А аз се нуждая и от двете.

— Така и не разбрах какви са причините за враждебността ви към Рийл, сър.

— Не ти трябва да знаеш — отсече Тъкър. — Достатъчно е да те уверя, че тази жена извърши нещо изключително гнусно.

— Наистина трябва да е било такова, за да пожелаете смъртта й.

— Никога не съм казвал подобно нещо! — остро отвърна Тъкър.

— Извинявам се, сър. Явно съм останал с погрешни впечатления.

Тъкър се облегна назад и скръсти ръце.

— Искам да съм сигурен, че са лоялни към мен и са на висотата на операцията, Виола. Разбираш ли?

— Това с висотата подлежи на контрол — каза агентът. — Но лоялността е друга работа, защото се оформя в главата. Според мен с нея трябва да се заемат психолозите.

— Вече са се заели.

— А какво конкретно очаквате от мен?

— Да си вършиш работата. Нито повече, нито по-малко. Говори ли с Маркс?

— Само дотолкова, че да изясня някои неща.

— Искам да я наблюдаваш неотстъпно — така, както наблюдаваш Роби и Рийл.

— Какво точно трябва да търся?

— Лоялност, Виола. Това, което изисквам от всички служители в Управлението.

— Искате да шпионирам заместник-директора? — не повярва на ушите си Виола.

— Само не забравяй, че директорът съм аз.

— Несъмнено — кимна Виола и отново се размърда в стола си.

— В такъв случай изпълнявай каквото ти разпореждам. Чакам редовни доклади. Засега това е всичко.

Виола стана и тръгна към вратата, после изведнъж спря и се обърна.

— Да? — подхвърли Тъкър с глас, който показваше, че е готов за битка.

— Постъпих в ЦРУ, за да служа на родината си, сър.