Дэвид Балдаччи - Мишената

— Нищо ли не ви е казал? — изгледа я Роби.

— Ако беше, нямаше да ви питам.

— Искаше да ни съобщи, че присъствието ни тук не е резултат от лична вендета. Каза, че не сме били подложени на водно мъчение, с цел да признаем някаква вина, а за да проверят дали ще издържим, ако попаднем в плен на врага.

— Повярвахте му, така ли? — подхвърли Маркс.

— Вие не бихте ли му повярвали?

— Не знам. Наистина не знам. Той е много по-сложен човек, отколкото си мислех.

— Не му вярвам! — отсече Рийл.

— Ако бях на твое място, и аз не бих му повярвала — отвърна Маркс.

— Да разбирам ли, че храната, банята и всичко останало бяха ваше дело?

— Е, със сигурност не беше дело нито на директора, нито на Андрю Виола…

— Виола? — изненадано я погледна Рийл. — И той ли е забъркан?

— Очаквах, че ще го познаете по време на малкия воден сеанс — отвърна Маркс. — Доколкото ми е известно, сте се засичали тук и сте работили заедно при няколко мисии.

— Така е, но не го разпознах.

— Сигурно си мислила за нещо друго — сухо рече Маркс и се извърна към Роби. — Ти познаваш ли Виола?

— Само съм чувал за него. Бил много добър.

— Солиден като скала — кимна Маркс. — Никога не се отклонява от устава.

Рийл и Роби си размениха бързи погледи.

— Затова ли сме тук? — подхвърли тя. — Да говорим открито?

— Нека ти отговоря по друг начин. Тази сутрин вече съм пробягала шестнайсет километра. Това означава, че нямам причини да съм тук.

— Значи Виола е отборен играч — подхвърли Роби.

— А вие не сте — добави Рийл.

— Напротив.

— А малкият воден сеанс снощи?

— Идеята не беше моя. Нито пък ми беше възложено да го ръководя. Това беше работа на Виола.

— Изненадана съм, че не го видях в обекта преди това — подхвърли Рийл.

— Беше повикан специално за споменатата „сесия“ — отвърна Маркс.

— От Еван Тъкър? — попита Роби, докато размахваше ръце и въртеше глава във всички посоки.

— Не съм сигурна, но не бих се изненадала. Виола е агент от висока класа. Не биха му възложили второстепенни задачи. Поне аз, в качеството си на заместник-директор…

— Но защо Тъкър не е възложил мръсната работа на вас? — попита Роби.

— Нима сте отказали да ни подложите на водно мъчение? — добави Рийл.

— Изобщо не ме е питал — отговори Маркс, след като пробяга десетина метра.

— А как щяхте да постъпите, ако ви беше попитал? — не се отказваше Рийл.

— Никога не съм била привърженик на изтезанията, най-малко пък върху собствените ни хора.

— Тъкър очевидно е бил наясно с това и затова не си е направил труда — отбеляза Роби. — Виола явно не е имал подобни проблеми.

— Той никога не би нарушил директна заповед. Така е устроен.

— Не разбирам как е възможно Тъкър да е очаквал, че ще подпишем фалшиви признания — подхвърли Рийл. — Дори и след изтезанията…

— Той не от ЦРУ и никога не е бил — отговори Роби. — Няма нищо общо с разузнаването. Получил е директорското място в резултат на политически игри. Със сигурност е бил убеден, че водното мъчение е универсално средство за всички.

— Все едно че такива признания се приемат в съда — добави Рийл. — Според мен се е надявал да ги подпишем въпреки глупостите, с които ни напълни главите…

— Мисля, че не би ги използвал в съда — поклати глава Маркс.

— Тогава за какво са му? — стрелна я с поглед Рийл.

— Може би, за да докаже на президента, че ние сме гаднярите — отвърна Роби.

— С надеждата, че президентът ще подпише заповедта за вашето ликвидиране — добави Маркс. — Вероятно си давате сметка, че няма как да си опразните бюрата, а след това да ви изпратят до изхода.

— Ако Тъкър наистина мисли по този начин, Америка е в сериозна беда — поклати глава Рийл.

— Не знам — въздъхна Роби. — Може би просто е искал да ни убие.

— Или само да ни причини болка — подхвърли Рийл.

— В това отношение успя — мрачно отвърна Роби.

Рийл се закова на място, с което принуди и другите двама да спрат.

— Е, отново изниква въпросът защо вършите всичко това, госпожо — каза тя.

Маркс тичаше на място с отпуснати крайници.

— Аз съм отборен играч, Рийл — отвърна тя. — Изобщо не се съмнявай в това.

— Но?

— Но имам граници. Водното мъчение е една от тях.

— Друго?

— Тъкър настояваше да ви докарам до предела на силите ви и отвъд него. Наистина искаше да се увери, че сте готови за изпълнението на предстоящата мисия. Или че не сте. Да знае със сигурност.

— А сега?

— Сега не знам. В инструкциите му се долавяше една особена нотка. Сякаш не искаше никой от вас да излезе оттук…