Дэвид Балдаччи - Мишената

Тя си даваше сметка, че оттук нататък ще има проблем с азиатската си външност. В този старинен европейски град имаше малко азиатци. Но шапката и тъмните очила трябваше да свършат работа. Чанг-Ча тръгна след мъжа, като спазваше прилична дистанция.

Той вече говореше по телефона. Слизането му от влака очевидно беше принудително, а това означаваше, че трябва да потърси хотел или транспорт.

Ако мъжът избереше да продължи с кола, Чанг-Ча трябваше да действа незабавно. Но ако решеше да пренощува тук, тя щеше да има на разположение цялата нощ и част от следващата сутрин. Достатъчно време, за да обмисли нещата.

За неин късмет мъжът избра да остане. Тя мина покрай вратата, през която беше изчезнал. Видя го пред рецепцията с паспорт в ръка. Очевидно ангажираше стая, но продължаваше да говори по телефона. Не след дълго получи старомоден ключ, прикрепен към нещо, което приличаше на позлатено преспапие.

Може да свърши работа, помисли си Чанг-Ча, имайки предвид преспапието.

Тя нае стая в същия хотел. Седна пред огледалото, отпи глътка горещ чай и млясна одобрително. В „Йодо“ беше загубила всичките си зъби, изпадали от почернелите венци. Това, което ги беше заместило, бе работа на един зъболекар на държавна служба, най-тежките й белези бяха скрити чрез серия пластични операции, но поради липсата на достатъчно здрава кожа хирургът не успя да заличи всичките. Най-болезнени бяха изгарянията. Когато висиш с главата надолу над пламтящ огън и си готов да признаеш всичко, за да се спасиш от ужасните болки, това няма как да се отрази добре на външния ти вид.

Чанг-Ча отпи още една глътка чай, а след това опипа леглото, покрито с дебело одеяло и меки възглавници. Изглеждаше далеч по-удобно от нейното в Пхенян.

На кого ли беше позвънил този британец?, запита се тя.

Стана един след полунощ. Часът беше отбелязан с мелодичен звън от невидим градски часовник, разположен някъде в центъра на стария град.

Беше време за действие.

Вместо да използва коридора, Чанг-Ча излезе през прозореца.

Стаята на британеца беше три етажа над нейната. Номер 607, четвъртата вдясно. Тя беше успяла да зърне цифрите над преградката, от която извадиха ключа му на рецепцията. Започна да се катери, като се хващаше за первазите и корнизите по фасадата. Стигна без проблеми до неговия прозорец и безшумно го отвори. Мъжът връхлетя в мига, в който краката й докоснаха килима. Дулото на пистолета опря в главата й. Но мъжът не успя да стреля, тъй като Чанг-Ча светкавично се дръпна встрани, а показалецът й ловко блокира спусъка. Докато той се бореше с това препятствие, тя подскочи с въртеливо движение и заби коляно в десния му бъбрек. Мъжът изкрещя от болка и се свлече на колене. Възползвайки се от момента, Чанг-Ча светкавично измъкна пистолета от ръката му. Той направи опит да се изправи, но тя се стрелна напред и го ритна в слабините, а лакътят й улучи слепоочието му. После заби в рамото му ножа, който държеше в лявата си ръка.

Британецът се просна на пода. Дишаше тежко и притискаше с ръка раненото си рамо. Коленете му бяха свити поради силната болка в слабините. Понечи да извика, но Чанг-Ча моментално му запуши устата.

Беше едър мъж, особено в сравнение с нея. Пак направи опит да се изправи със сетни сили. Тя нанесе рязък удар в раната на рамото му и той се просна по гръб, скимтейки от болка.

В следващия миг дулото на пистолета опря в слепоочието му. С тих, но напрегнат глас Чанг-Ча му обясни какво трябва да направи, ако иска да остане жив.

Британецът бавно се претърколи по корем. Тя ловко завърза китките за глезените му със свински опашки. После го преобърна на една страна и насочи лъча на фенерчето си в лицето му. Подхвърли няколко думи на английски и той кимна.

Чанг-Ча отпуши устата му.

Зададе му един въпрос и изслуша отговора. После зададе още четири, но получи отговор само на три от тях.

Кърпата отново влезе в устата му. Острието на ножа потъна още по-дълбоко в раната.

Ако устата му не беше запушена, писъците му със сигурност щяха да събудят целия хотел. Тя измъкна острието и изчака, докато се успокои.

Той я погледна с насълзени от болка очи.

Чанг-Ча дръпна кърпата и повтори последния си въпрос. Той поклати глава и рязко се дръпна назад в опит да избегне ръката й.

После изкрещя.

Или по-скоро се опита.

В следващия миг изпадна в несвяст, улучен от тежкото преспапие с ключа, което тя беше грабнала от близката масичка. Кръв покри лицето му.