Дэвид Балдаччи - Мишената

— Аз съм Чанг-Ча. Млада съм, но същевременно и много стара. Моля ви, помогнете ми.

После устните й престанаха да мърдат и очите й се оцъклиха.

В продължение на една безкрайно дълга минута Рийл остана неподвижна. После внимателно отпусна на пода главата на мъртвата жена. Когато се обърна към Роби, плачеше. След миг се изправи, отмести втрещения полицай от пътя си и бавно пое нагоре по стълбите.

Атентатът срещу Първото семейство изправи двете страни на ръба на войната, но дипломацията в крайна сметка свърши своето — Северна Корея получи възможност да запази авторитета и националната си гордост, а администрацията във Вашингтон си спести разкриването на политически опасни факти, свързани с планираното сваляне на режима в КНДР. Нападението в Нантъкет беше приписано на радикални елементи в Северна Корея, които ръководството на страната решително заклейми.

И нещата спряха дотам. Поне за известно време.

Беше установено, че корейският наказателен екип е проникнал в кметството благодарение на карнавалните костюми за Хелоуин. Те бяха убили един охранител на задния вход, бяха влезли и отцепили цялата сграда, като бяха избили вътрешната охрана. Полицаят, който стреля срещу Чанг-Ча, видял какво става и тръгнал към звуците, идващи от мазето. Там треперещата му ръка все пак успяла да натисне спусъка.

Роби и Рийл получиха горещите благодарности на президента, съпругата и децата му. Бяха обявени за неофициални членове на семейството. Томи беше дълбоко впечатлен от героизма им. Той и сестра му говориха с психолози, които им помогнаха да преодолеят шока от това, на което бяха станали свидетели. Клеър изглеждаше като друг човек, отърсила се от хлапашката самоувереност. Тя получи пълната подкрепа на по-малкия си брат, което щеше да бъде добре и за двамата.

Преди Роби и Рийл да напуснат Белия дом, Елинор ги прегърна.

— Дължим ви живота си — прошепна тя. — Както аз, така и децата ми.

— Не — твърдо отвърна Роби. — Всички ние дължим живота си на Чанг-Ча.

След срещата в Белия дом двамата се отправиха към апартамента на Роби. Благодарение на информационната система на ЦРУ бяха научили много за Чанг-Ча — нещо, което само усили депресията на Рийл.

— Колко много е преживяла — промълви тя. — След дългите години, прекарани в „Йодо“, получава шанс да се измъкне от ада, но при условие че избие цялото си семейство. Глад, изтезания, а след това и убийства от името на режима. И въпреки това ни спаси живота. Защо? За да бъде простреляна от ръката на някакво шашардисано ченге?

— Човекът не е виновен, Джес — каза Роби. — Помислил си е, че тя е врагът.

— Но не беше!

— Знаеш, че Пхенян поиска тялото й, нали?

— Да — каза Рийл. — Но ние я погребахме тук.

— Защо постъпи така? — изгледа я Роби. — Какво я накара да запази живота ни?

— Тя сама го каза, Роби. Била е уморена от това, което върши. Точно като мен.

— Предполагам, че си права.

— Но беше по-добра от нас — добави Рийл. — Разбра го, нали?

— Да — призна с въздишка той. — Никога не бях виждал някой да се справя с петима противници по начина, по който го направи тя.

— В момента, в който извади ножовете и ни погледна, аз бях сигурна, че няма да ни нападне — добави Рийл.

— Защо? Когато каза, че съжалява, изглеждаше объркана.

— Ти казвал ли си на някого, че съжаляваш, преди да го убиеш?

Роби се облегна назад и потъна в размисъл. После бавно поклати глава.

— Не.

— Тя го направи заради Мин.

— Разбира се — отново кимна Роби.

— Успяла е да измъкне детето по гениален начин.

— Ако е разсъждавала така, както се би, от нея със сигурност щеше да излезе страхотен шахматист.

— Шест хода напред — замислено промълви Рийл.

— Точно така.

— Синия е на мнение, че напрежението между нас и Северна Корея много скоро ще спадне.

— Докато отново не се повиши — отбеляза той.

— Лично аз предпочитам спокойствие, макар и временно.

— Всички искаме това.

— Остава въпросът с Мин.

— Така е.

— Мислиш ли, че ще се съгласят?

— Не можем да направим нищо друго, освен да ги попитаме, Джес.

— В такъв случай да вървим.

— Сигурна ли си? — изгледа я той.

— Колкото във всичко останало — сви рамене тя.

Роби грабна ключовете за колата и двамата напуснаха апартамента.

Наложи се да преодолеят доста препятствия, поставени от различните институции. Но в крайна сметка извадиха късмет — главно благодарение на Ким Сък, който с готовност прие да им помогне.