Дэвид Балдаччи - Мишената

— В такъв случай да изпълним великата си мисия! — обяви с широка усмивка Джин Санг. — За славата, Чанг-Ча!

— За славата — глухо повтори тя.

Участниците в шествието вече се събираха на главната улица. Празнично украсени автомобили и мотоциклети, училищен оркестър, десетки, маскирани като зомбита, тълпи от пъстро облечени хора, дошли да отпразнуват Хелоуин.

От страничната уличка се появи голям китайски дракон, придвижван от дузина крака, обути в гуменки.

— Готови ли сме да тръгваме за кметството, Сам? — попита Елинор Кашън началника на охраната си.

Агентът подхвърли няколко думи в микрофончето си и вдигна палец.

— Готови сме, госпожо. Ще влезем през страничния вход. Две минути пеша, после наляво и нагоре по стълбите.

Сам и един от колегите му застанаха от двете страни на президентското семейство и ги поведоха към площада. Преди това агентът се обърна и вдигна ръка към Роби и Рийл. Те кимнаха и заеха позиция непосредствено зад охраняваните лица.

Клеър носеше дълга и пухкава руса перука, пристегната с цветна лента, и тесни джинси. Обърна се към Роби, който беше отказал да се маскира.

— Ще познаеш ли коя съм?

Той само поклати глава, но Рийл, която също беше отказала да се маскира като злата орисница, прояви видим интерес.

— Стави Никс — тържествено обяви момичето. — Солистка на някаква банда отпреди много години.

— Някаквата банда е „Флийтуд Мак“ — уточни Рийл.

— Да. Били са доста известни.

— Мислех, че ще бъдеш героиня от стар телевизионен сериал — може би чак от началото на двайсет и първи век — подхвърли Роби.

— Имах такива намерения, но не открих нищо подходящо. От мама научих за тази Стиви и тя ми даде руса перука.

— Браво на мама — рече Рийл.

Семейството пое към кметството, заобиколено от агенти на Сикрет Сървис и полицаи. Слънцето залязваше, небето придобиваше огнен цвят, а вятърът се усилваше, предвещавайки скорошен дъжд за ужас на организаторите на празника.

Вниманието на Роби беше привлечено от китайския дракон, който тържествено се придвижваше към площада пред кметството. Или по-скоро от големия брой крака под златисточервеното му тяло.

Той стрелна с поглед Рийл, която също наблюдаваше дракона.

— По-добре да сме сигурни, вместо после да съжаляваме — каза Роби и тя кимна.

Няколко думи по радиостанцията бяха достатъчни. След минута семейство Кашън изчезна във вътрешността на кметството, а няколко полицаи се втурнаха към дракона и започнаха да свалят „кожата“ му.

Върху лицето на Роби се изписа дълбоко смайване.

Краката бяха на тийнейджъри. На американски тийнейджъри.

— Окей — усмихна се Роби. — Официално признавам, че реагирах като параноик.

— Наистина ли мислиш така? — погледна го Рийл.

Влязоха в кметството и Роби се приближи към Сам.

— Съжалявам за фалшивата тревога — подхвърли той. — Беше нещо като снощната кола.

— Няма лошо — отвърна Сам, но от поведението му личеше, че не е особено доволен.

— Какво става? — попита Елинор, която се бе приближила към тях.

— Фалшива тревога, госпожо — отговори Сам. — Вече можем да продължим по предварително уточнената…

Човекът не получи шанс да довърши изречението си. Куршумът пръсна главата му и обля с кръв близко стоящите.

Роби сграбчи Елинор и я наведе, а Рийл светкавично се завъртя и откри огън в посоката, от която беше дошъл куршумът.

Прикривайки Първата дама с тялото си, Роби я избута към останалите.

— Децата вън, веднага! — изкрещя той към агента на Сикрет Сървис, който охраняваше Томи и Клеър.

Човекът моментално изпълни заповедта, подпомогнат от друг свой колега.

Клеър зърна мъртвия Сам на пода и избухна в плач. Томи беше прекадено уплашен, за да издава каквито и да било звуци.

Елинор изкрещя след децата си в момента, в който единият от придружаващите ги агенти рухна върху близките столове, смъртоносно улучен в главата.

От балкона на втория етаж тежко се стовари тялото на един от полицаите, които охраняваха периметъра. В челото му зееше дупка.

— Горе са! — изкрещя от ариергарда Рийл и засипа с куршуми балкона.

Това беше единственият начин да осигури безопасното изтегляне на мишените.

— Бързо, бързо! — извика Роби и побутна Елинор пред себе си.

Вторият агент с децата рухна по очи, улучен в гърба.

— Рийл! — изкрещя Роби.

Партньорката му се стрелна към вратата и нанесе тежък удар на мъжа, който се беше изправил под рамката. Ритникът размаза лицето му. Тялото му политна назад, а автоматът изтрака на пода. Куршум в главата сложи точка на усилията му да докопа обратно оръжието си.