Дэвид Балдаччи - Мишената

— Местните полицаи са около трийсет, десет, от които бяха включени към вашата охрана — отвърна Рийл. — Има вероятност всички да са убити. А останалите, изглежда, все още не са пристигнали.

Роби огледа стаичката, като едновременно с това напрягаше слух за стъпки над главите им. Таванът беше твърде дебел и солиден и едва ли можеше да бъде пробит с куршум. Това означаваше, че ако иска да стигне до тях, противникът ще трябва да се спусне по стълбите.

Но те вече бяха изпратили долу един от своите хора и знаеха какъв е резултатът. Предимството беше на страната на Роби и Рийл единствено благодарение на извитото стълбище. Нямаше как да бъдат подложени на директна атака. Освен това имаха достатъчно време да се прицелят и да стрелят, докато противникът беше принуден да действа на сляпо.

Отгоре се разнесе силен трясък, последван от викове и безразборна стрелба. Това продължи известно време, после всичко утихна.

Малко по-късно отново долетяха гласове, които обаче не говореха на английски.

— Мамка му! — възкликна Рийл и погледна към Роби, който беше извърнал взор към рафта в дъното на помещението.

Върху него имаше купчина стари дрехи. Тя го изчака да кимне, извади ножа си и тръгна натам.

— Какво правите? — попита Елинор.

— Ще се опитаме да осигурим някаква защита — отвърна Роби.

— Но тези дрехи не могат да спрат куршумите — озадачено го изгледа тя.

Рийл наряза дрехите на малки ивици и им показа как да ги затъкнат в ушите си. Други, по-големи и във формата на кърпички, бяха завързани около шиите им.

— За какво служат? — попита Томи.

— Защита срещу зашеметяващи гранати — поясни Рийл. — Преди малко ги чухме. Гърмят много силно и излъчват ослепителна светлина. А когато експлодират, изпускат и гъст задушлив дим. Ясно е, че противникът разполага с такива гранати.

— Целта им е да предизвикат объркване — добави Роби. — И го правят доста добре.

Отгоре се разнесоха още изстрели, последвани от стъпки.

Роби и Рийл се спогледаха, а след това накараха Елинор и децата да легнат на пода.

— Покрийте очите и носовете си с кърпите и запушете ушите си с длани. И в никакъв случай не се изправяйте.

Двамата заеха позиции с една ръка върху кърпите, готови бързо да ги дръпнат върху лицата си. Даваха си сметка, че едва ли ще имат достатъчно време да се възстановят от експлозиите, за да отвърнат на огъня, но това вече беше без значение. Нямаха друг избор.

Чуха как вратата горе се отваря. Разнесоха се стъпки, а след това дойдоха и гранатите.

Не една или две, а цели три.

Роби и Рийл се проснаха по очи миг преди детонацията. Трясъкът беше толкова силен, че парчетата плат в ушите им не бяха в състояние да го неутрализират. Гъстият дим с лекота проникна през тънкия плат и изпълни устите, носовете и дробовете им. Ярката светлина стигна до зениците им, въпреки че гледаха в пода.

Елинор и децата изпищяха и припаднаха.

Роби и Рийл започнаха да се надигат, но бяха твърде замаяни от дима, трясъка и ослепителната светлина, за да го сторят бързо. Когато все пак се изправиха, откриха, че са обкръжени от въоръжени мъже.

МП5 срещу обикновени пистолети.

Никакъв шанс.

Севернокорейците бяха готови за своето кърваво отмъщение.

Всичко бе свършило.

Когато Елинор и децата се върнаха в съзнание, Роби и Рийл вече бяха обезоръжени и стояха с ръце на тила. Нестабилни и с пепеляви лица, те трудно се държаха на крака.

— О, боже! — прошепна Първата дама и инстинктивно прикри децата с тялото си.

Роби се стегна с цената на върховни усилия и се обърна към корейците.

— Това място е обкръжено, не можете да избягате — с мъка каза той. — Няма да пострадате, ако се предадете веднага. — Още докато думите излитаха от устата му, разбра, че на тях изобщо не им пука дали ще избягат или не. Личеше им по физиономиите.

Петима мъже и една жена, облечена в пиратски костюм. Лицето й му се стори смътно познато.

— Тук сме, за да поправим грешките, които допусна вашият президент — пристъпи напред Чанг-Ча.

— Не мисля, че сте избрали най-добрия начин — хладно отвърна Рийл.

— Ти и той бяхте в родината ни — реагира не по-малко хладно Чанг-Ча, посочвайки Роби. — Там отвлякохте наши затворници. Вашето правителство е планирало убийството на вожда ни. Сега ще си платите за това. Всички до един.

— Нямам представа за какво… — започна Елинор, но бързо млъкна, тъй като Джин Санг изстреля няколко куршума в тавана.

— Млъквай, жено! — изкрещя той.