Дэвид Балдаччи - Мишената

Членовете на президентското семейство паднаха на колене, обзети от ужас.

— Ще умрете тук — продължи Чанг-Ча. — Вашата смърт ще бъде послание за света, който трябва да разбере, че Америка, Империята на злото, не може да напада безнаказано нашата велика страна.

— За да се измъкнете от тук, ще ви трябват заложници — обади се Роби. — Но петима са прекалено много и няма как да ги контролирате. Предлагам да вземете мен и партньорката ми. Да, наистина бяхме във вашата страна и освободихме онези затворници. — Ръката му махна към Елинор и децата. — Тези хора не са ви направили нищо лошо. Оставете ги и използвайте нас, за да се измъкнете от тук.

— Изобщо нямаме намерение да се измъкваме! — отсече Джин Санг, насочил дулото на картечния си пистолет в пода. — Ще умрем тук, както и всички вие !

— Значи това е самоубийствена мисия, така ли? — изгледа го Рийл.

— Не — отвърна с усмивка кореецът. — Тази смърт ще бъде чест за нас. — После се извърна към Чанг-Ча и добави: — Другарката Ии е най-добрата. Не можете да си представите колко врагове на страната е ликвидирала. Гарантирам, че смъртта ви ще бъде бърза.

Чанг-Ча вдигна ръка. Джин Санг моментално млъкна, отстъпи крачка назад и почтително се поклони.

Корейката измъкна два ножа от колана си. И двата бяха леко извити, с назъбени остриета. Погледна първо Роби, след това и Рийл.

Роби очакваше да види едно сгърчено от омраза лице. Или поне безизразно, отдавна лишено от всякаква човечност.

Но това, което видя, беше друго.

— Трябва да побързаме, другарко Ии — нервно се обади Джин Санг. — Избихме много врагове, но скоро ще се появят други.

Чанг-Ча кимна, отговори нещо на корейски и отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.

— Съжалявам за това — промълви на английски тя.

След това атакува.

Светкавично завъртане на пети я изстреля на сантиметри от Джин Санг. Ножът потъна в гърдите му. Свободната й ръка улови пистолета му още във въздуха.

Тресна изстрел. Куршумът пръсна главата на стоящия наблизо кореец. Другият нож бръмна във въздуха почти едновременно с изстрела и се заби до дръжката в гърдите на третия от нападателите.

Останалите двама от наказателния екип бяха смаяни от действията на Чанг-Ча, но въпреки това откриха огън срещу нея. Тя обаче вече беше грабнала тялото на третия и го използва като щит.

В един момент рязко блъсна трупа напред, просна се на пода и запълзя към четвъртия мъж, когото събори с два силни ритника в глезените. Ножът изскочи от гърдите на мъртвеца и преряза гърлото му. По цимента се разплиска артериална кръв.

Но Чанг-Ча изобщо не намали скоростта на своите действия. Едно светкавично салто й позволи да се озове в непосредствена близост до последния кореец, който направи безуспешен опит да я улучи с паническо натискане на спусъка.

Излезли от вцепенението, Роби и Рийл сграбчиха Елинор и децата и буквално ги хвърлиха обратно зад масата. После запълзяха по пода, за да стигнат до оръжията си.

Но Чанг-Ча се оказа по-бърза от тях. С поредното салто тя прелетя над главата на последния си опонент и се отблъсна от стената зад него. В ръцете й се появи тънко и остро като бръснач стоманено въже, което се стегна около шията на мъжа, докато тялото й все още беше във въздуха. В следващия миг тя се приземи на два крака, кръстоса ръце и рязко дръпна.

От устата на мъжа излетя сподавено гъргорене и тялото му рухна на пода. Кръвта бликна от дълбоката рана, която почти му отряза главата.

Чанг-Ча се изправи и захвърли въжето. Бавно огледа резултата от опустошителните си действия. Петима мъртви за по-малко от минута, ликвидирани с почти голи ръце. Дишаше тежко, с блестящи от напрежение очи и стегнати крайници.

Бавно се завъртя и се озова очи в очи с Роби и Рийл. Пистолетите им сочеха в гърдите й, но никой от двамата не беше сложил пръст на спусъка.

— Ще ни обясниш ли причините за това, което направи току-що? — подхвърли Роби.

Чанг-Ча се обърна към Елинор и децата, които бавно се надигаха от укритието си зад масата. Първата дама побърза да сложи длани върху очите на децата си в опит да им спести ужасната гледка.

— Надявам се, че не сте пострадали — промълви Чанг-Ча.

Елинор бавно поклати глава, но дълбокото смайване върху лицето й остана.

— Добре съм — сподавено отговори тя. — Те също. Благодаря ви.

Чанг-Ча отново насочи вниманието си към Роби и Рийл.

— Никога не съм виждала толкова смайващ с мащабите си ръкопашен бой — промълви с уважение Рийл и направи предпазлива крачка напред. — Но и аз ще попитам: защо?