Дэвид Балдаччи - Мишената

В следващия миг самата тя политна назад от тежък удар с рамо в корема. Падна на пода и светкавично се претърколи по излъскания паркет. После вдигна пистолета и се прицели, но единичният изстрел я изпревари. Мъжът, който я беше блъснал с рамо, застина на място в продължение на цяла секунда, след което бавно падна по очи. Куршумът на Роби беше отнесъл по-голямата част от лицето му.

Клеър и Елинор изпищяха, зърнали как човек с картечен пистолет МП5 нахлува в залата. Роби изпразни пълнителя си в негова посока, принуждавайки го да потърси укритие. След миг вече изблъскваше Елинор към близката врата. В същото време Рийл полетя към противоположния край на салона, прескочи някаква маса и сграбчи ръцете на децата. Частица от секундата по-късно тримата влетяха в същата стая, в която бяха изчезнали Елинор и Роби, и вратата се затръшна след тях.

Агент на Сикрет Сървис се втурна в преддверието, следван от още един полицай. Вторият беше прострелян в гърдите още преди да посегне към оръжието си. Агентът отправи три изстрела към втория етаж. Дрезгав вик беше доказателството, че е улучил някого. Но после и той беше пометен от откоса на картечния пистолет. Все пак успя да изпразни пълнителя си в нападателя и го отнесе в отвъдното заедно със себе си.

В съседната стая Роби и Рийл побързаха да дръпнат Първото семейство по-далече от вратата и да ги долепят до пода — само миг преди едрокалибрените куршуми да надупчат вратата, разпръсквайки метални и дървени парченца във всички посоки.

Роби и Рийл изчакаха стрелбата да спре и бързо изведоха Елинор и децата през една вътрешна врата. Роби заключи след себе си и се огледа. Стаята беше малка, без прозорци. В средата се виждаха тесни стълби, водещи надолу.

— Вероятно към мазето — подхвърли Рийл, успяла да се ориентира преди него. — Извито стълбище.

— Което ограничава ъгъла на стрелбата — бързо отвърна Роби, който моментално разбра какво има предвид тя. — Това ни дава предимство.

— Нямаме друг избор, затова да го направим.

Побутнаха Първото семейството пред себе си и поеха надолу. След няколко стъпала се озоваха в мазето, което се оказа по-малко от стаичката горе и нямаше друг изход.

Бяха попаднали в капан.

Веднага преобърнаха масивната дървена маса и направиха знак на Елинор да се скрие зад нея заедно с децата.

Битката горе продължаваше с пълна сила. Трещяха изстрели, разнасяха се викове. Пропусналите целта си куршуми бръмчаха със смразяващо кръвта свистене, а онези, които улучваха, издаваха глух тътен, последван от тежкото падане на човешко тяло.

Клеър вече беше в истерия.

Томи изглеждаше като парализиран.

Елинор потърси погледа на Роби. Беше уплашена, но когато проговори, гласът й прозвуча твърдо:

— Как ще преместим децата ми на сигурно място, агент Роби?

Рийл изследваше стълбището. Вече беше презаредила, а разполагаше и с оръжията на падналите агенти. В един момент се обърна и подхвърли един резервен на партньора си.

— Работим по въпроса, госпожо — отвърна Роби. — Ще направим всичко по силите си.

След тези думи се опита да използва радиостанцията си, но никой не отговори.

— Това означава ли, че… — започна Елинор, но после млъкна и хвърли разтревожен поглед към ридаещата Клеър.

— Да, всички са избити — тихо отвърна Роби.

Опита се да набере 911 на мобилния си телефон.

Прозвуча сигналът за свободно, но никой не вдигна.

— Вероятно са засипани с обаждания — промърмори той, после вдигна глава и спря поглед върху Клеър и Томи.

— Томи?

Момчето не реагира.

— Върколак! Чуваш ли ме?

Томи го погледна и кимна.

— Клеър? — подвикна Рийл. — Чуваш ли ме, Стиви Никс?

Клеър преглътна, престана да плаче и най-после се обърна да я погледне.

— Няма да ви лъжем. — Рийл направи крачка напред. — Положението ни е сериозно, но имаме прикритие и сме въоръжени. Не знаем числеността на противника, но със сигурност е по-многоброен от нас. — Хвърли кос поглед към Роби и продължи: — Но ние сме с вас и ще останем докрай заедно. За да стигнат до тук, ще трябва да минат през труповете ни. Ясно ли е?

Тримата бавно кимнаха.

— Стойте зад масата.

Броени секунди по-късно екнаха три изстрела. Някакво тяло се претърколи надолу по стълбите и се просна в краката им.

Роби се обърна към Рийл. От дулото на пистолета й все още излиташе дим.

— Опитваше се да действа тихо, но не му се получи — кратко поясни тя.

— Не чувам никакви сирени — обади се Елинор.