Дэвид Балдаччи - Мишената

— Не знам, Томи. Може би е така.

— Имаш ли деца?

Рийл извърна очи към водата.

— Не, нямам. — Забеляза разочарованието на хлапето и побърза да добави: — Но мисля, че би ми се искало. Май трябва да реша, преди да е станало твърде късно. Годините си минават.

— О, имаш още доста време — успокои я Томи. — Бас държа, че от теб ще излезе страхотна майка.

— Благодаря ти.

Томи се наведе за поредната мида и махна към един рак, който панически се оттегляше към водата.

— Гадни същества! — След тези думи изправи гръб и попита: — Опасно ли е това, което работиш?

— Защо питаш?

— Татко каза, че вие сте герои. Служите на родината, а това обикновено е опасно.

— Е, опитваме се да го правим максимално безопасно — дипломатично отвърна Рийл.

— Убивала ли си човек?

— Томи! — предупредително се обади майка му, очевидно дочула въпроса. — Агент Рийл със сигурност предпочита да си говорите за други неща.

Томи притеснено вдигна глава и прошепна:

— Извинявай.

— Няма за какво — усмихна му се Рийл. — Човек се учи, като задава въпроси. Може ли и аз да те попитам нещо?

— Например? — нервно я изгледа момчето.

— Ами какво харесваш и какво не. Например мястото, където живееш…

— Не го харесвам! — отсече Томи.

— Съвсем ли?

Той се поколеба.

— Е, харесва ми да летя с Еър Форс едно. Много е яко.

— Малко деца могат да се похвалят с такова нещо.

— Момчетата от Сикрет Сървис също са готини.

— Сигурно.

— Не харесвам хората, които говорят лоши неща за баща ми.

— На твое място и аз нямаше да ги харесвам.

— А сестра ми ме мисли за пълен идиот.

— Страхувам се, че това няма да се промени дори и да живеете на друго място. Така обикновено се държат момичетата с по-малките си братя. Но когато пораснете, ще станете близки.

— Съмнявам се.

— Можеш да бъдеш сигурен — увери го тя. — Това, което преживявате в момента, е толкова уникално, че и двамата ще го помните цял живот. Тя може би не си признава, защото и на нея й е трудно.

— Нищо подобно! — разпалено отвърна момчето. — Всички обичат Клеър!

— Наистина ли?

Томи сведе поглед към мидите в кофичката си.

— Всъщност и тя си има проблеми с някои момичета в училище — призна той. — Според нея една от учителките също я мрази, защото не харесва татко.

— Значи не всички я обичат — отбеляза Рийл.

— Така е.

— Но майка ти очевидно много те обича.

— Само ме командва — направи гримаса Томи. — Оправя ми дрехите и косата, преглежда ми домашните, кара ме да върша разни неща.

— Ясно. Предполагам, че щеше да ти бъде по-лесно, ако не ти обръщаше внимание.

— Какво?

— Знаеш, че тя е Първата дама. Може да прави почти всичко, което пожелае. Например да дойде тук сама, да посещава спа центъра, да се грижи за прическата и маникюра си, да се храни само навън, да се вижда със стари приятели. Но вместо това тя те води със себе си и дори събира миди с теб по брега. От нея чух, че скоро ще се проведе голям турнир по скрабъл.

— О, аз съм много добър на скрабъл — гордо каза момчето. — Веднъж почти победих мама.

— Впечатлена съм — отвърна Рийл.

Томи вдигна глава да я погледне.

— Ти близка ли си с твоята майка?

— Тя вече не е между живите.

— О, съжалявам! — сконфузено каза той. — А с баща ти?

Рийл навлажни устните си и отмести поглед.

— Той отдавна не е част от живота ми.

— А преди това? Беше ли близка с него?

— Не. Отношенията ни не бяха добри, Томи. Това е причината да завиждам на хора като теб. Имаш родители, които много те обичат, и това си личи. Но не всички деца са като теб. Всъщност те са доста малко…

Томи замислено въртеше мидената черупка в ръцете си.

— Ще покажа това на мама — каза след известно време той. — Сигурен съм, че ще й хареса.

— Добра идея.

Рийл остана да гледа след момчето, което се затича към майка си.

После насочи поглед към далечния хоризонт.

Когато отново се обърна към сушата, видя, че насреща им крачи млада дребна азиатка, хванала за ръка момиченце на възрастта на Томи. Явно идваха от паркинга. Направи й впечатление, че момиченцето ги зяпа, а младата жена изобщо не ги поглежда.

Странно нещо е животът, помисли си тя. Но семейството със сигурност е сред най-хубавите неща в него.

— Кои са тези? — попита Мин.

Чанг-Ча хвърли кос поглед към брега.

— Просто хора, туристи. Събират мидички, както ние вчера.

— А защо има толкова много мъже около тях? И какви са тези неща в ушите им?