Дэвид Балдаччи - Мишената

— Но в замяна на това ще имаш какво да разказваш един ден. Президентите ни не са много, нито техните дъщери. Хората като теб се броят на пръсти.

— Предполагам — разсеяно кимна момичето. — Но в момента не ми е особено приятно. Отдавна ли познаваш агент Рийл?

— О, да. Едно време заедно ни обучаваха.

— Добра ли е?

— Ако не беше, нямаше да оцелее толкова години.

— По-добра от теб? — игриво подхвърли Клеър.

— В някои отношения е по-добра — сериозно отвърна той. — Няколко пъти ми е спасявала живота.

Закачливото изражение на Клеър се стопи и тя нервно отпи глътка кафе.

— Харесва ли ти в училище? — смени темата Роби.

— О, да. Имам много приятели. Повечето от тях са момичета, защото момчетата…

— Да, да, вече знам, че ги смяташ за недостатъчно зрели. За съжаление, може да не се променят и когато пораснат.

— Не е само това — въздъхна тя. — Я си представи, че имам среща с някое от тях. Ще трябва да ме вземе от Белия дом!

— Предполагам, че баща ти е доста заплашителна фигура в очите на младежите — каза с разбиране Роби.

— Татко е мек като памук. Мама е тази, която създава проблеми…

— Просто те пази.

— Понякога прекалява — направи гримаса Клеър.

— А брат ти?

— Какво за него?

— Разбирате ли се?

— Томи е на десет. Нямаме кой знае колко общи неща. Още е хлапе, Уил.

— Но той също има трудни моменти. Споделя ли ги с теб?

— Никога не би направил подобно нещо — отсече тя.

— Защо?

— Ами защото съм по-голяма от него с цели шест години. Той е хлапе, а аз вече съм жена .

— Вярно, че разликата във възрастта ви е доста голяма — съгласи се Роби.

— Мама е пометнала, когато съм била на три — неочаквано призна Клеър.

— Съжалявам да го чуя.

Момичето изглеждаше шокирано от собственото си признание.

— О, боже! Не споделяй това с никого, моля те! Искам да кажа, че много малко хора знаят, а ако се разчуе по време на предизборната кампания, тя ще…

— Никога не споделям това, което ми казват хората, Клеър — сериозно отговори той.

— Благодаря ти — с облекчение въздъхна тя.

— Да се върнем на брат ти. Вие с него повече ли си говорехте преди?

— Разбира се. Но преди татко да стане президент. Когато беше губернатор, пак живеехме в правителствена къща с охрана и тъй нататък. Но не като сега… Томи беше едно сладко момченце, което ме обожаваше.

— Мисля, че все още е така — отбеляза Роби.

— Една година на Хелоуин тръгнахме да обикаляме къщите — усмихна се тя. — Татко беше много запален. Дойде с нас, но измисли начин да се скрие от камерите. Знаеш ли как се беше маскирал?

— Как? — попита Роби.

— Като Злодеида — лошата орисница от „Спящата красавица“ на Дисни. Всички мислеха, че това е мама, но тя беше на адски високи токчета под плаща на Дарт Вейдър. Те мислеха, че това е татко. Беше голям майтап. Нещо като семейна тайна, за която знаехме само ние. Но после…

— После всички научаваха всичко за теб?

— Аха — мрачно каза тя.

— Забелязах, че имаш суичър на Йейл — подхвърли Роби. — Там ли си решила да учиш?

— Ако вляза.

— Дъщерята на президента? Мисля, че няма да имаш проблеми.

— Не искам да е по този начин. Не искам да ме приемат заради него, а заради самата мен.

— Хубаво е, че мислиш така.

— Освен това баща ми е учил в Йейл, а мама е следвала в Колумбийския. Аз обаче мисля за Вирджинския университет. Ходила съм там няколко пъти. Шарлотсвил е прекрасно място.

— Това е университетът на Томас Джеферсън. Човекът, който не можел да живее без книги.

— Чудесен пример за подражание — добави Клеър.

Роби понечи да каже нещо, но в същия миг се разнесе силен трясък. След една секунда Клеър се озова на земята, прикрита от тялото му, а в ръката му проблесна пистолет.

Разнесе се тропот на крака и той отмести пръст от спусъка. После се надигна до клекнало положение, но свободната му ръка продължаваше да притиска момичето към земята.

— Какво беше това? — сподавено попита Клеър. — Какво става, Уил?

— Не мърдай — прошепна Роби. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

Иззад къщата изскочи един агент на Сикрет Сървис, който извика:

— Отбой, агент Роби! Няма заплаха!

Роби не свали пистолета. В следващия миг задната врата се отвори и в двора изскочиха Рийл и Първата дама, заобиколени от агенти.

— Фалшива тревога, Роби — извика Рийл. — Някаква кола с повреден ауспух!

Роби прибра пистолета и помогна на момичето да се изправи.

— Добре ли си?

Клеър кимна, въпреки че цялата трепереше.