Дэвид Балдаччи - Мишената

— Не знам — отвърна Чанг-Ча. — Може би не чуват добре и те им помагат.

Един поглед й беше достатъчен да установи, че тук е и двойката, осъществила бягството на лагерниците от „Букчан“. Не знаеше имената им, но веднага се запита дали присъствието им не означава, че американците са предупредени за планираното нападение срещу семейството на президента. Това беше усложнение, което беше длъжна да изясни.

Дръпна Мин след себе си и двете се отдалечиха от паркинга. После тя седна на една пейка, написа няколко думи върху лист хартия и го подаде на момичето.

— В магазина отсреща работи един кореец — нисък и плешив. Иди да му занесеш тази бележка.

— Какво пише в нея? — попита Мин и пое листа.

— Нищо интересно.

— И него ли го познаваш? Както онзи на другото място?

— Да. А сега те моля да му я занесеш. Може би ще ти каже да почакаш, докато напише отговор. Хайде, върви.

Мин прекоси улицата и влезе в магазина. През прозореца Чанг-Ча виждаше съвсем ясно мъжа зад тезгяха. Клиенти липсваха. Той беше получил тази работа много лесно, защото повечето младежи, които заемаха подобни длъжности през летния сезон, отдавна се бяха върнали на континента.

Видя го как изчита текста, а след това започва да пише нещо на друг лист хартия. После напълни една торбичка с някакви неща и я подаде на Мин, все едно че беше пазарувала.

Мин излезе на улицата с торбичката в ръка. Подаде й бележката и двете се върнаха при колата. Чанг-Ча седна зад кормилото и прочете два пъти кодирания текст. Мин мълчаливо я наблюдаваше.

— Нещо не е наред — обяви момичето, след като Чанг-Ча най-после сгъна листа и го прибра в джоба си. — Не изглеждаш добре.

— Добре съм, Мин, добре съм.

Мълчаха през цялото време, докато пътуваха обратно към къщичката. Когато се прибраха, Чанг-Ча запали камината и приготви две чаши горещ чай. После се настаниха на пода пред огъня.

— Защо ме взе от „Йодо“? — обади се най-сетне Мин.

— Не си ли доволна, че го направих?

— Доволна съм. Но защо точно мен?

— Защото ми напомняш на… на мен — отговори Чанг-Ча, срещайки напрегнатия поглед на момичето. — И аз бях там, но много години преди теб. С тази разлика, че не съм родена в „Йодо“. Но попаднах там толкова малка, че не си спомням нищо от предишния си живот.

— Защо си била там?

— Защото ме изпратиха. Защото моите родители говориха срещу ръководителите на страната.

— Защо? — смаяно попита Мин.

Чанг-Ча понечи да измисли някакъв неопределен отговор, но после тръсна глава и отсече:

— Защото тогава хората са имали повече кураж.

Очите на Мин се разшириха. Сякаш не можеше да проумее това, което чуваше.

— Кураж ли? — прошепна тя.

— За да кажеш какво мислиш, когато другите си мълчат, трябва кураж.

Мин се замисли за момент и кимна.

— Може би си права.

— И ти си била непокорна в лагера, Мин. За това се иска кураж. Ти не си позволила на надзирателите да те пречупят.

— Мразя ги! — каза рязко момичето. — Мразя всички, които бяха там.

— Те са те накарали да мразиш всички, дори и онези като теб. Правят го, за да държат затворниците в подчинение. Така им е по-лесно. Особено когато повечето от тях доносничат един срещу друг.

— Това ли е причината?

— Да — твърдо отвърна Чанг-Ча. — Това е.

— Онова момче на брега… — започна Мин.

— Какво за него?

— Дали ще ми позволи да събирам мидички заедно с него?

Чанг-Ча замръзна.

— Идеята не е добра, Мин — бавно промълви тя.

— Защо?

— Просто не е добра. Почакай ме тук, ще се върна след няколко минути.

Чанг-Ча отиде в стаята си и седна пред малкото бюро, долепено до стената. После извади бележката и я прочете за пореден път.

Мъжът от магазина изразяваше безпокойство от присъствието на Роби и Рийл при Първото семейство. По тази причина предлагаше ударът да се отложи и да се чака по-подходящ момент.

Но като ръководител на операцията Чанг-Ча беше наясно, че мисията трябва да продължи. Едва ли някога щяха да имат по-добър шанс. След убийството трябваше да остави бележка на английски, в която да опише престъпленията на Америка, довели до ответен удар от страна на Северна Корея. Според създателите на плана това щеше да нанесе тежък удар върху американската общественост. Медиите щяха да разпространят новината, без да се съобразяват, че тя ще се отрази зле върху правителството и страната. В Северна Корея подобно нещо би било немислимо.

Вдигна глава и погледна към вратата. Отвъд нея беше Мин, която очевидно се чудеше какво става.